Годишният доклад на ЕС за напредъка на кандидатките за членство в ЕС показва Съюз, който се готви за следващата вълна на разширяване. Брюксел казва, че инерцията за по-голям ЕС е налице, но не всяка страна се движи с еднакво темпо.
Европейската комисия представи годишния си доклад за разширяването, в който се оценява процесът по присъединяване на държавите, които се стремят към членство в Европейския съюз: Украйна, Молдова, Грузия, Сърбия, Албания, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Турция, пише в материал по темата Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Сред десетте държави, които в момента се стремят да се присъединят към клуба, обаче има и такива като Турция и Грузия, които по същество са в застой по европейския си път.
Начело на списъка с надеждни кандидати за членство в ЕС са двете балкански страни Черна гора и Албания, а Украйна и Молдова постигнаха важен напредък след внасянето на кандидатурите си през 2022 г. Водещата страна в преговорите Черна гора заявява, че иска да приключи преговорите до края на 2026 г., докато Албания настоява те да приключат през 2027 г. Украйна и Молдова виждат това да се случи при тях към 2028 г.
Европейският комисар по разширяването Марта Кос заяви, че 2026 г. ще бъде "момент на истината за всички страни кандидатки“, като подчерта, че един "обединен континент е най-силният отговор на онези, които се стремят да разделят и дестабилизират Европа“.
Черна гора и Албания: дуетът на фаворитите
В годишния си доклад за разширяването Европейската комисия подчертава бързия напредък на Черна гора и Албания в съответните им присъединителни процеси.
Черна гора, която започна преговори за присъединяване през 2012 г., се разглежда като фаворит сред шестте страни от региона на Западните Балкани, като преговорите потенциално ще приключат до края на 2026 г., ако реформите продължат. Според доклада Черна гора е демонстрирала "траен политически ангажимент“ и "е постигнала осезаеми резултати в осъществяването на необходимите реформи и придвижването на страната напред по пътя ѝ към присъединяване към ЕС“.
Документът обаче подчертава, че демократичните институции на страната остават крехки и уязвими към политически кризи и възможни институционални блокажи. Според оценката на Комисията, Черна гора трябва да подобри резултатите си по отношение на наказателните преследвания и осъдителните присъди по дела за корупция, особено на високо ниво, както и цялостната ефективност на съдебната система, включително намаляването на броя натрупали се неразгледани дела.
Европейската комисия оцени, че Черна гора е умерено подготвена в областта на свободата на словото и че е постигнат известен напредък в прилагането на реформите. Особено се подчертава, че Черна гора трябва да продължи последователно да прилага всички закони, свързани с медиите, и да ги приведе в по-голяма степен в съответствие със законодателството на ЕС, като по този начин се гарантира бързото назначаване на членове в Съвета на Агенцията за аудиовизуални медийни услуги (AMU).
В документа се подчертава също, че визовата политика на Черна гора не е напълно съгласувана с тази на ЕС и че Черна гора трябва да прекрати споразуменията за безвизов режим с държави, чиито граждани се нуждаят от визи за влизане в ЕС.
Албания, която е страна кандидат за членство в ЕС от 2014 г. насам, може да приключи процеса до края на 2027 г. Докладът за Албания оценява значителния напредък в няколко области, като например правосъдната реформа, борбата с организираната престъпност и ангажимента на албанското правителство за европейска интеграция.
Комисията обаче подчертава, че прилагането на реформите и консолидирането на демократичната система на Албания остават основни условия, например в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и политическата поляризация и институционалния диалог.
Украйна и Молдова: бърз напредък, трудни реформи
В доклада на Комисията се казва, че Украйна трябва да ускори реформите, ако иска да постигне самоналожената си цел за завършване на процеса по присъединяване към ЕС до края на 2028 г. Страната „продължава да показва забележителна устойчивост и силен ангажимент към европейския си път, въпреки ескалацията на продължаващата руска агресивна война“, се отбелязва в него.
Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Атаката вдъхна нов живот на отдавна застоялите усилия за присъединяване на нови членки към 27-членния блок. Брюксел разглежда увеличаването на броя на членките като стратегически приоритет в условията на агресията на Кремъл, а еврокомисарят по разширяването Кос заяви, че приемането на повече държави е "реалистична възможност в следващите години“.
Украинският президент Володимир Зеленски призова във вторник унгарския премиер Виктор Орбан да спре да блокира кандидатурата на Киев за присъединяване към ЕС, тъй като Брюксел подкрепи придвижването на разкъсваната от война страна към следващата стъпка въпреки опасенията за корупция.
Брюксел предупреди за "отстъпление“ от усилията за борба с корупцията, след като Зеленски беше принуден да отмени стъпките за ограничаване на независимостта на агенциите, борещи се с корупцията, на фона на недоволството на европейските му поддръжници.
Що се отнася до Молдова, Комисията отбеляза, че страната "продължава да се сблъсква с безпрецедентни предизвикателства в резултат на руската агресия срещу Украйна, опитите на Русия и нейните проксита да дестабилизират страната и заплахите за енергийните ѝ доставки и сигурност“. Тя добави, че "въпреки това Молдова е показала устойчивост и ангажираност с реформите“.
"Молдова е постигнала най-голям напредък в рамките на една година от всички кандидати“, каза комисар Кос.
В съседна Румъния Министерството на външните работи заяви, че приветства подкрепата на Комисията за целта на Молдова да приключи преговорите за присъединяване до началото на 2028 г.
Сърбия: протести и антиевропейска реторика пречат на напредъка
В доклада си Комисията изразява съжаление, че прилагането на реформите в Сърбия "се е забавило значително“ поради засилената поляризация в сръбското общество на фона на протестите, които обхващат страната от година.
Комисията посочи "антиевропейския наратив, очевиден не само в сръбските медии, но и използван от политически лица, включително на най-високи нива“, и призова сръбските власти да "поемат много повече отговорност за проактивна и по-обективна комуникация относно процеса на присъединяване на Сърбия към блока и (относно) ЕС, както и за противодействие на дезинформацията и манипулирането на информацията“.
За външния министър Марко Джурич и председателя на Народното събрание на Сърбия Ана Бърнабич обаче най-важното послание за Сърбия в доклада беше, че Сърбия е готова да отвори клъстер 3 от процеса на присъединяване ("Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“) и че страната е постигнала напредък в редица области.
Бърнабич се съгласи с оценката на Комисията, че Сърбия е забавила темпото на реформите. "Това, с което съм напълно съгласна – и това наистина е критика – е, че сме забавили темпото на реформите. Вчера президентът (Александър) Вучич също повтори това и призова всички компетентни институции да направят всичко възможно, за да ускорят реформите ни“, каза тя.
В отговор на журналистически въпрос за необходимостта от промяна на често негативния наратив за ЕС в Сърбия – което беше и една от критиките на Европейската комисия – Бърнабич каза, че е съгласна с това. "Трябва да положим усилия да променим наратива към ЕС и да имаме много по-позитивен – или поне много по-малко критичен – наратив за ЕС, без никакво съмнение.“
В доклада се разглежда и Косово, потенциална страна кандидатка за членство в ЕС, като се посочва, че въпреки "сигнализирането на ясния си ангажимент към ценностите на ЕС“, то преживява забавяне на темпа на реформите поради политическата патова ситуация след изборите през февруари миналата година.
Босна и Херцеговина: пътят към стабилност
Въпреки политическите кризи и забавените реформи в Босна и Херцеговина, докладът на Комисията подчертава възможностите, които биха могли да ускорят процеса по присъединяване.
В текста се подчертава, че политическите разногласия са повлияли негативно на напредъка, което е довело до забавяне на реформите, но е отбелязан и осезаем напредък, по-специално в съгласуването на законодателството в областта на защитата на данните и граничния контрол, както и подписването на споразумение с Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" (Frontex).
Въпреки предизвикателствата Комисията похвали Босна и Херцеговина за представянето на Програмата за реформи, с което даде сигнал за готовността си за по-нататъшни реформи. Ключовото предизвикателство обаче остава прилагането на законите за съдебна реформа, които трябва да бъдат напълно съобразени със стандартите на ЕС, за да се даде възможност за продължаващ напредък в преговорния процес.
Първият дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че ЕС остава ангажиран със стабилността на Босна и Херцеговина и че съдебната реформа, заедно с назначаването на главен преговарящ за процедурите с ЕС, остава ключът към по-нататъшен напредък.
Северна Македония: силно съгласуване във външната политика
За Северна Македония в доклада се казва, че е важно страната да напредне и да финализира цялата подготвителна работа, свързана с началните критерии за клъстера "Основни показатели“. Страната беше похвалена за поддържането на добри отношения с други страни, които разширяването обхваща, и за продължаването на участието си в регионални инициативи.
Комисията също така призова страната да "приеме съответните конституционни промени“, необходими за постигане на напредък, например чрез "включване в Конституцията на граждани, които живеят в държавните граници и които са част от други народи, като например българите“.
След среща с германския си колега Йохан Вадефул през октомври, българският външен министър Георг Георгиев заяви, че София и Берлин също споделят мнението, че Северна Македония трябва да промени конституцията си като първа стъпка към започване на преговори за присъединяване към ЕС.
Комисията заяви, че страната се е ангажирала активно с новия План за растеж за Западните Балкани и е започнала да изпълнява четирите стълба за постепенна интеграция към ЕС чрез интеграция в единния пазар на ЕС, регионална икономическа интеграция, фундаментални реформи и увеличена финансова подкрепа.
"Северна Македония запази пълното си синхронизиране с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, включително по отношение на руската война на агресия срещу Украйна, като изпрати силен сигнал за стратегическия си избор за присъединяване към ЕС и се показа като надежден партньор“, се казва в доклада.
Грузия и Турция: различните?
Въпреки че в годишния преглед имаше положителни отзиви за някои страни, картината за Грузия беше мрачна, тъй като правителството на кавказката държава предприе мерки срещу опонентите си и се пренасочи към Москва. "Грузия няма реален път към ЕС на този етап, освен ако условията не се променят драстично. Сега тя е страна кандидат само по дефиниция“, каза комисар Кос.
Турция също беше спомената с по-нататъшното си отстъпление по отношение на основните права и стандартите за върховенство на закона. Междувременно обаче страната се стреми да стане част от Програмата за сигурност на Европа (SAFE – "Мерки за сигурността на Европа“) на ЕС на стойност 150 милиарда евро – механизъм, насочен към укрепване на европейските отбранителни способности. Въпреки че Турция технически отговаря на условията за достъп до инициативата SAFE, тя изисква одобрение от всички 27 страни членки на ЕС – нещо, което Гърция заплаши да блокира.
Какво следва за кандидатите за ЕС?
Присъединяването към ЕС включва години на старателни преговори и големи реформи, а страните могат да бъдат забавени поради много проблеми по пътя. Дори след като дадена страна кандидатка преодолее всички препятствия в преговорите, присъединяването все още изисква единодушна подкрепа от настоящите държави членки на ЕС.
Както каза полският външен министър Радослав Шикорски "членството в ЕС не е задължение, а свободен избор, направен от дадена държава и нейните граждани.“ Полша е сред страните, които подчертават, че разширяването трябва да бъде съпроводено от стриктно спазване на демократичните стандарти, върховенството на закона и стратегическата съгласуваност и че двустранните спорове не трябва да блокират напредъка по присъединяването.
За първи път Комисията изтъкна необходимостта бъдещите договори за присъединяване да съдържат "по-силни гаранции“ срещу неспазване на ангажиментите, поети по време на преговорите за присъединяване, за да се "гарантира поддържането на положителната динамика по отношение на върховенството на закона, демокрацията и основните права“.
В очите на много наблюдатели ЕС е научил болезнен урок, тъй като страни като Унгария са спънали работата на блока, като са се отдръпнали от върховенството на закона.
Според френската информационна агенция Франс прес (AFP) Брюксел също така обмисля дали да отнеме правото на вето върху решения на новите членове в области като външната политика в продължение на няколко години след присъединяването им.