ФЕНА: Приемането на Програмата за реформи на Босна и Херцеговина 2025 ще бъде още една стъпка към членство в НАТО


Когато Министерският съвет на Босна и Херцеговина приеме документа „Програма за реформи на Босна и Херцеговина 2025“, който в момента е в процес на обществено обсъждане, това ще стане още една стъпка към пълноправно членство в НАТО, заяви Йосип Бъркич, председател на Комисията за сътрудничество с НАТО и заместник-министър на външните работи на Босна и Херцеговина, в изявление за босненската агенция ФЕНА.
Комисията публикува проекта на документа и покани както експерти, така и широката общественост да участват в процеса на консултации чрез дигиталната платформа eKonsultacije.
Комисията също така заключи, че освен държавните институции, в процеса на консултации трябва да участва и широката общественост.
След консултациите се очаква проектът да бъде обсъден на заседанието на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, насрочено за 30 октомври.
На 23 октомври Босна и Херцеговина прие в Брюксел първата си Индивидуално разработена програма за партньорство (ITPP) с НАТО, обхващаща периода 2025–2028 г. Този документ представлява нова стратегическа рамка за сътрудничество между Босна и Херцеговина и НАТО, съобразена с концепцията „Един партньор, един план“.
„Всяка година приемаме така наречената програма за реформи, а за 2025 г. Комисията за сътрудничество с НАТО я е подготвила и представила за обществено обсъждане. Структурата на документа е идентична с предишните програми и обхваща пет ключови области – върховенство на закона, икономика, ресурси и други сектори, които институциите на Босна и Херцеговина планират да приложат през годината. След като Министерският съвет приеме документа, той ще стане още една стъпка в процеса на Плана за действие за членство (ПДЧ), който ни води към пълноправно членство в НАТО“, подчерта Бъркич.
Председателят на Комисията за сътрудничество с НАТО добави, че Индивидуално разработена програма за партньорство представлява практическото прилагане на реформите, планирани за 2025 г., и определя конкретни задачи, които институциите на Босна и Херцеговина възнамеряват да изпълняват. 
Първата индивидуално разработена програма за партньорство, приета в Брюксел, установява нова стратегическа рамка за сътрудничество между Босна и Херцеговина и НАТО.
Документът обединява всички съществуващи механизми за сътрудничество, включително Годишната национална програма (ГНП), изграждането на отбранителен капацитет, оперативната съвместимост, реформите в сектора за сигурност и засилването на гражданско-военното сътрудничество.
Индивидуално разработена програма за партньорство се основава на принципа на споделена отговорност, което означава, че НАТО и Босна и Херцеговина съвместно определят приоритетите и дейностите. Целта е постигане на конкретни резултати, укрепване на институциите, борба с корупцията, професионализиране на въоръжените сили на Босна и Херцеговина, повишаване на прозрачността в реформите и укрепване на международната позиция на Босна и Херцеговина като надежден партньор. 
Програмата е съобразена с Плана за действие за членство, който представлява последният етап преди Босна и Херцеговина да получи официална покана за присъединяване към Алианса.
Планът за действие за членство в НАТО (MAP) позволява на НАТО да наблюдава напредъка на дадена страна в ключови области: реформа в отбраната, върховенство на закона, политическа стабилност и демократични стандарти. 
Босна и Херцеговина участва в Плана за действие за членство в ЕС (MAP) от 2010 г.
„Това е един от най-важните документи напоследък. Въпреки че Босна и Херцеговина редовно представя на НАТО своите програми за реформи, все още липсва политически консенсус за присъединяване към Алианса. Знаем, че винаги е имало съпротива от страна на представителите на Република Сръбска. Въпреки това, предвид ситуацията в света – особено агресията на Русия срещу Украйна – малки държави като нашата получават ясен сигнал, че трябва да спазваме това, което вече сме подписали. Този документ ни дава надежда, че сме близо до края на процеса и че НАТО вероятно ще се отнесе благосклонно към Босна и Херцеговина. Нашите войници вече отговарят на стандартите на НАТО, което е похвално и трябва да бъде признато от обществеността“, каза Дияна Гупта, президент на Атлантическия съвет на Босна и Херцеговина.
Марина Пендеш, бивш министър на отбраната на Босна и Херцеговина, заяви пред агенция ФЕНА, че всяка форма на сътрудничество с НАТО от Брюксел показва, че Босна и Херцеговина е постигнала значителен напредък.
Според Мирко Околич, бивш заместник-министър на отбраната на Босна и Херцеговина, Индивидуално разработена програма за партньорство представлява продължение на партньорството с НАТО, но не и автоматично членство.
„Това е форма на стратегическо сътрудничество; политическата воля за пълноправно членство не се е променила съществено напоследък. Фокусът остава върху техническото изпълнение на реформите. Вярвам, че след обществените обсъждания документът ще стигне до Министерския съвет и след това остава да видим как ще продължат“, каза Околич, подчертавайки, че политическият консенсус относно присъединяването към НАТО не се е променил напоследък.
Въпреки че както НАТО, така и местните участници приветстваха Индивидуално разработена програма за партньорство, основната пречка остава липсата на политически консенсус в Босна и Херцеговина.
Това е особено очевидно в Република Сръбска, където властите изразиха резерви относно членството в НАТО.
Като основен инструмент за координация на НАТО с партньорите Индивидуално разработена програма за партньорство определя всички аспекти на сътрудничеството между Босна и Херцеговина и НАТО в рамките на стратегическа и ориентирана към резултатите рамка, като подчертава основните цели на страната в контекста на евроатлантическата интеграция. 
Първата Индивидуално разработена програма за партньорство между Босна и Херцеговина и НАТО е практичен и стратегически документ, потвърждаващ, че страната работи за изпълнение на техническите стандарти на Плана за действие за членство. 
Приемането на документа в Брюксел заедно с очакваните стъпки от страна на Министерския съвет на Босна и Херцеговина е знак за силна международна подкрепа, но резултатът, официална покана за присъединяване към НАТО, все още зависи от вътрешнополитическия консенсус и решенията на държавите членки на НАТО.
Докато не бъде постигнато политическо споразумение, Босна и Херцеговина ще продължи да прилага реформи, да докладва за напредъка и да укрепва капацитета на своите институции и въоръжени сили, демонстрирайки пред международната общност готовността си за партньорство и интеграция в Алианса.
По настоящем Босна и Херцеговина остава във фазата на Плана за действие за членство, на една крачка от пълноправното членство, но все още не е получила официална покана за присъединяване към Алианса.
Босна и Херцеговина участва в Плана за действие за членство от 2010 г., което представлява последният подготвителен етап преди официална покана за членство.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)