Фон дер Лайен от Прищина: Трябва още работа, за да бъдат премахнати наказателните мерки спрямо Косово

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза, че трябва да се работи за следващи стъпки, за да може страните членки на ЕС да се съгласят да премахнат наказателните мерки спрямо Косово, съобщи вестник „Коха диторе“.
Фон дер Лайен каза това на съвместна пресконференция с косовския президент Вьоса Османи в Прищина днес, като допълни, че заедно с президента на Косово имат ангажимент да постигнат тези цели. Тя припомни, че за премахването на мерките е нужно единодушното съгласие на всички страни членки на ЕС.
„Важно е да видим Косово като наш партньор и да направим възможен пътя на Косово към ЕС“, допълни Фон дер Лайен.
Европейският съюз наложи в края на юни 2023 г. наказателни мерки срещу Прищина във връзка със създалото се напрежение след встъпването в длъжност на албански кметове в четири северни общини в Косово, предимно населени със сърби. 
Международни представители обвиниха тогава правителството на косовския премиер Албин Курти, че не е предприело стъпки за намаляване на напрежението, припомня „Коха диторе“.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията си под егидата на ЕС.
Наказателните мерки включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на базата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово – Сърбия с посредничеството на ЕС.
По време на пресконференцията си с косовския президент председателката на ЕК оцени като положителна стъпка премахването на забраната за внос на сръбски стоки на граничния пункт Мердаре и напредъка на Косово по Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). 
Правителството на Косово забрани вноса от Сърбия през юни 2023 г. с обяснението, че той застрашава сигурността на Косово и че чрез него в страната могат да влязат и оръжия.
Фон дер Лайен подчерта, че разширяването ще бъде начело на дневния ред през втория ѝ мандат като председател на ЕК и че се ангажира да предостави на страните от Западните Балкани всички необходими инструменти за членство в ЕС.
Председателят на ЕК похвали работата, която Косово е свършило за Плана за растеж.
„Искам да подчертая Плана за растеж. Планът за растеж е замислен за сближаване на икономиките от региона (на Западните Балкани) до общия пазар (на ЕС). Големият успех на разширяването не са единствено политическите споразумения и споделените ценности, но и икономическият просперитет“, каза още Фон дер Лайен.
Тя допълни, че секторите на общия пазар вече са отворени за партньорите от Западните Балкани, като даде пример с това, че фирми от Косово могат да имат достъп до общия пазар. 
„Поради тази причина се нуждаем от реформи, за да имаме еднакво ниво на участие. Тези реформи ще бъдат придружени от допълнителни европейски инвестиции. Мина една година, откакто започнахме тази дискусия, повечето държави имат готова програма за реформи. Косово свърши отлична работа по този дневен ред. Сега можем да започнем с предварителното финансиране от повече от 60 милиона евро. Това е проект, в който виждаме Косово и отношенията с ЕС. От нас зависи да го превърнем в реалност”, каза тя.
Фон дер Лайен беше попитана за отказа да се срещне със сръбския премиер Милош Вучевич в петък в Белград, след като той се срещна преди това с руски министър. Тя обаче отговори, като спомена сръбския президент Александър Вучич, пише „Коха диторе“.
„За мен беше ясно послание, че президентът на Сърбия ме прие на срещата, а преди мен той прие на среща премиерите на Полша и Гърция, вместо да отиде в Казан. Това беше много ясно послание“, завърши тя.
Председателката на ЕК започна в сряда обиколката си на страните от Западните Балкани. Тя посети Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Република Северна Македония. След Косово тя ще посети днес и Черна гора.
Косово подаде молба за членство в ЕС на 15 декември 2022 г. и е единствената страна в региона на Западните Балкани, която все още няма статут на страна кандидат за членство в ЕС.