Гръцките производители на ориз се притесняват от споразумението на ЕС с Меркосур, пише Ройтерс

Производителите на ориз в Северна Гърция се подготвят за труден сезон през 2026 г. заради конкуренцията на вноса от трети страни, като безпокойството им се засилва от предстоящото подписване на споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и южноамериканския търговски блок Меркосур, се казва в репортаж на Ройтерс.
Гърция е третият по големина производител на ориз в ЕС след Италия и Испания и изнася по-голямата част от продукцията си в останалите европейски страни и Турция. Годишно страната произвежда около 240 хиляди тона ориз.
Гръцките производители обаче са поставени под натиск заради нарастващите производствени цени и сушата през последните години и се присъединиха към протестите на земеделците от края на ноември.
„Ние не можем да продаваме, защото внасят много ориз от азиатските страни и вече имаме проблеми“, казва Менелаос Кукурдис, който обработва 450 акра (над 1800 декара) край Солун.
В момента той продава ориз на цена от 0,25 евро на килограм, която е двойно по-ниска от преди година. „Сега, когато ще внасят ориз от Меркосур, от Южна Америка, ще трябва да изоставим всичко“, заявява той.
По силата на споразумението между ЕС и Меркосур, което беше одобрено от Гърция и трябва да бъде подписано в събота, Европа ще внесе безмитно 60 хиляди тона ориз от Меркосур през следващите пет години.
Европейската комисия казва, че тези количества представляват малка част от годишната консумация в ЕС, който внася около половината от потреблението си.
Гръцкото правителство също защити споразумението, като заяви, че то ще осигури достъп до пазар от 270 милиона души на много традиционни гръцки продукти като например сиренето фета. Освен това в договора са предвидени предпазни клаузи в случая на резки скокове на вноса.
Според Христос Гадзарас, 62-годишен фермер и председател на кооператива на производителите на ориз в Халастра край Солун, мнозина стопани в сектора са се отказали от това производство.
Според Кукурдис обаче смяната на културите не е лесна. „Нямаме възможност да засеем нищо друго на тези ниви, в този район. Оризът (тук) беше монокултура“, обяснява той.