Идва ли краят на „специалните“ пенсии в Румъния?

Темата за „специалните“ пенсии, които получават дипломати, военни, парламентаристи и магистрати, предизвиква особена чувствителност в Румъния, където средната пенсия възлиза на около 550 евро в условията на висока инфлация и мерки за икономии, при които заплатите и пенсиите бяха замразени на нивото им от края на 2024 г. 
Няколко професионални категории се пенсионират по-рано от останалите и получават пенсии, които не се изчисляват според внесените осигуровки, а по специални закони — често като процент от последната заплата или средните доходи в края на кариерата. По данни, цитирани в румънските медии, „специалните“ (или служебни) пенсии възлизат на над 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) – разход, който тежи като „воденичен камък“ на финансите на държавата, която от няколко години се бори да свали прекомерния си бюджетен дефицит, възлязъл на 9,3 процента от БВП в края на 2024 г.
През годините различни румънски правителства са се опитвали да премахнат неразумните привилегии, но повечето опити бяха блокирани от Конституционния съд, който защитава служебните пенсии като придобито право и част от статута на професията. 
Специалисти от години предупреждават обаче, че пенсионната система на Румъния е изключително неустойчива и се нуждае от дълбока реформа, защото в противен случай поколението, родено през 70-те, ще остане без пенсии. Затова реформата на пенсионната система бе включена и в Националния план за възстановяване и устойчивост, в който са предвидени 21,41 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми за различни реформи и проекти.
Най-новото развитие по тази тема са пенсиите на съдии и прокурори, които в Румъния възлизат в момента на около 5000 евро. След поредица отлагания Конституционният съд на Румъния постанови вчера, че законопроектът, с който се увеличава пенсионната възраст на магистратите, а таванът на пенсиите им се ограничава до 70 процента от последната нетна заплата, не противоречи на конституцията. Ето и как беше приета тази новина в северната ни съседка: 
ЖЕСТ НА СПРАВЕДЛИВОСТ 
„Решението на Конституционния съд за реформа на пенсиите на магистратите е жест на справедливост, очакван от нашето общество“, заяви президентът Никушор Дан, цитиран от Аджерпрес.
Премиерът Илие Боложан, който пое отговорност в парламента за нормативния акт, посочи: „Реформата на специалните пенсии бе изисквана настоятелно от румънското общество; направихме голяма крачка към равнопоставеност“, съобщи правителствената пресслужба.
Лидерът на най-голямата партия в управляващата коалиция – Социалдемократическата, Сорин Гриндяну коментира, че темата за пенсиите на магистратите „е струвала много, както на страната, така и на обществото“.
Реформаторската партия „Съюз за спасение на Румъния“ (Uniunea Salvați România, USR), която е част от управляващата коалиция, заяви, че решението на Конституционния съд не е победа, а „жест на нормалност“, предаде Аджерпрес.
„Днешното решение отваря пътя за реформи, които да намалят привилегиите и влиянието на специалните интереси“, коментира лидерът на USR Доминик Фриц.
Като „добра новина, която обществото е чакало отдавна“ определиха решението на конституционните съдии от партията на етническите унгарци – Демократичен съюз на унгарците в Румъния (Uniunea Democrată Maghiară din România – UDMR), също част от управлението, съобщи Аджерпрес.
„(…) Обществото отдавна чака да бъде въздадена справедливост, да няма специални категории, които имат възможността да излязат в пенсия на 50 години и с пенсии много над разумното“, заяви лидерът на UDMR Келемен Хунор, цитиран от агенцията.
Дори и опозицията се съгласи този път частично с правителството, като сенатор Никулина Стеля от Алианса за обединение на румънците (Alianța pentru Unirea Românilor, AUR) написа в профила си във Фейсбук, че „реформата на пенсиите на магистратите е нещо добро“. Тя побърза да добави обаче, че законът е „твърде закъснял“ и „не решава нищо“, защото равнопоставеност може да бъде постигната едва в дългосрочен план.
КАК РЕАГИРА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА?
Министърът на правосъдието Раду Маринеску изрази увереност, че магистратите ще проявят разбиране и ще продължат да изпълняват своята мисия да раздават правосъдие в едно общество, което трябва да остане правова държава, предаде Аджерпрес. Министърът посочи, че „не трябва да има война между различните власти в държавата“.
Наличието на институционален конфликт между изпълнителната и съдебната власт пролича чрез факта, че именно от съдебната система дойде жалбата до Конституционния съд във връзка със законопроекта за специалните пенсии на магистратите. 
Върховният касационен съд опита да оспори конституционността на законопроекта по няколко линии – по процедурата на приемане (заради поемането на отговорност в парламента от страна на правителството, вместо с парламентарни дебати) и за дискриминация и отнемане на права с аргумент, че промените дискриминират магистратите спрямо други категории със специални пенсии (военни, полиция, дипломати, авиация). Като довод бе изтъкнато също, че служебните пенсии са част от гаранциите за независимост на съдебната система, а намаляването им може да доведе до политически натиск върху съдии и прокурори.
По-рано Висшият съвет на магистратите също даде отрицателно становище за законопроекта, което обаче има само консултативен характер.
Независимо от тези настроения и позиции, правителството на Илие Боложан прокара през парламента чрез поемане на отговорност законопроекта, предвиждащ постепенно увеличаване на пенсионната възраст на магистратите до 65 години (от около 50 сега); преходен период за изпълнение на тази цел от 15 години (10 години в първоначалния вариант, който бе отхвърлен от Конституционния съд през есента) и ограничаване на пенсията до около 70 процента от последната нетна заплата.
След обявяването на решението на Конституционния съд вчера Висшият съвет на магистратите заяви, че „новата законодателна рамка ще има сериозни последици върху функционирането на съдебната система и че не е съгласен с предвижданията в законопроекта“. Според Висшия съвет на магистратите „увеличаването на пенсионната възраст и премахването на служебната пенсия рискува да предизвика отлив от съдебната система и прави професията непривлекателна за младите поколения“.
Председателката на Върховния касационен съд Лия Савоня заяви, че „независимостта на съдебната система не подлежи на преговори“ и допълни, че „Върховният касационен съд ще използва всички законови и институционални инструменти, за да я защити, включително чрез сезиране на компетентните европейски институции“, съобщи информационният сайт Хотнюз.
РЕФОРМИ И ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА
Европейската комисия бе дала срок на Румъния до 28 ноември 2025 г. за приемане на реформата за специалните пенсии, но Букурещ изпусна този краен срок. В резултат страната изгуби 231 милиона евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи министърът за инвестициите и европейските проекти Драгош Пъслару.
Вчера, след решението на Конституционния съд, министър Пъслару съобщи, че ще бъдат проведени разговори с официални лица от Европейската комисия и допълни, че въпреки закъснението за изпълнение на този етап от НПВУ, ще бъдат положени всички дипломатически усилия и ще бъде направен опит за спасяването на етапа за пенсиите и за безвъзмездните средства от 231 милиона евро, съобщи румънската секция на Радио Свободна Европа.
Премиерът Илие Боложан каза, че ще бъде направен опит за спасяване на тези средства и че до края на февруари-началото на март ще стане ясно дали те са окончателно изгубени.
РЕФОРМАТА НЯМА ДА СПРЕ ДОТУК
Премиерът Илие Боложан съобщи снощи пред телевизия Диджи 24, че реформата на специалните пенсии няма да се ограничи само до съдебната система, а ще бъде разширена и към други професионални категории, където е възможно пенсиониране на твърде ранна възраст.
„Пенсиониране на 50 години вече не може да бъде поддържано“, посочи премиерът и обяви, че правителството ще представи следващия месец законодателни проекти, които да приложат подобен принцип на корекции и в други системи.
По думите на Боложан е необходимо да се ревизират всички механизми, които позволяват пенсиониране на 50-52 години.
„Смятам, че във всички системи, в които се допуска пенсиониране на възраст 50–52 години, когато човек е в пълния разцвет на физическите и интелектуалните си способности, и там, където пенсията е равна на последната заплата, нещата трябва да бъдат коригирани“, заяви премиерът.
Той подчерта, че промените са мотивирани както от необходимостта от социална справедливост и възстановяване на общественото доверие, така и от устойчивостта на пенсионната система, тъй като през следващите години ще се пенсионират стотици хиляди румънци.
Новите регулации ще засягат служителите на Министерството на вътрешните работи, сектора на отбраната и структурите за обществен ред и национална сигурност. Въпреки това Боложан уточни, че ситуациите ще бъдат анализирани диференцирано.
За персонала, който работи при особено натоварващи условия, като парашутисти или жандармеристи на първа линия, ще се запазят форми на ранно пенсиониране.
За сметка на това при административните или охранителни длъжности, където дейността не изисква интензивно физическо натоварване, пенсионната възраст може да бъде доближена до тази в публичната система, а именно 65 години.
По отношение на военнослужещите, участвали в мисии зад граница, като тези в Ирак и Афганистан, премиерът посочи, че решенията ще бъдат взети след консултации със специалисти, в зависимост от конкретните условия на труд.
В Румъния има общо около 4,7 милиона пенсионери, а данните за лицата, които получават специални пенсии, варират, като според информация на Националната пенсионна каса те са над 11 600 души.
Румъния заделя за изплащане на пенсии около 8,5 процента от БВП, а специалните пенсии струват на държавата около 1 процент от брутния вътрешен продукт, сочат официални данни, цитирани в румънски медии.