Икономическите последици от изтичането на мозъци в Гърция стават все по-сериозни, предупреждават експерти и официални лица

Изтичането на мозъци и сериозната демографска криза предизвикват сериозни негативни ефекти за икономиката на Гърция, които се задълбочават все повече, предупреждават експерти и официални лица от страната, пише електронното издание на в. „Катимерини“. 
Наскоро по време на специална конференция в гръцкия парламент, посветена на демографските предизвикателства, пред които е изправена Гърция, директорът по изследванията в гръцката статистическа агенция „Дианеосис“ (Dianeosis) г-жа Фай Макандаси описа подробно негативния икономически ефект от изтичането на мозъци от Гърция – процес, който по думите ѝ се е задълбочил значително по време на финансовата криза в Гърция през предходното десетилетие. По данни на агенцията, цитирани от Макандаси, по време на тежката финансова криза повече от 420 000 млади хора са напуснали страната, което е причинило двойни разходи за Гърция – пропуснати ползи от труд и данъци в размер на над 63 милиарда евро и над 8 милиарда евро безвъзвратно изгубено финансиране в образование. 
Данните и прогнозите за демографското състояние на страната също потвърждават негативните тенденции, отбелязва „Катимерини“. Според официалната статистика населението на Гърция спада от 11,2 милиона души през 2005 г. до 10,4 милиона през 2020 г. За сравнение през 2025 г. в страната са регистрирани общо 68 309 раждания и 125 873 смъртни случая. Прогнозите сочат, че населението на страната може да достигне 9,03 милиона през 2050 г. и да спадне до 6,3 милиона до края на века. 
В скорошно изказване председателят на гръцкия парламент Никитас Какламанис предупреди, че ако сегашните тенденции продължат, „историците на бъдещето ще опишат общество и държава, които извършват постепенно демографско самоубийство“.
Според гръцки изследователи, занимаващи се с проблема, основните проблеми пред гръцките семейства са скъпото отглеждане на деца и липсата на политики, които да подкрепят семействата. „Гърция е една от страните, в които отглеждането на дете е изключително скъпо. Това може да се промени със специфични политики“, споделя професорът по демография Байрон Кодзаманис, посочвайки, че въвеждането на подобни мерки едва ли би възстановило нивата на раждаемост напълно, но поне може да увеличи броя на новородените с няколко хиляди. 
Демографските проучвания в Гърция сочат, че гърците искат средно по 2,3 деца, но имат по 1,3, ограничени основно от сериозната икономическа тежест за семействата.