Има ли бъдеще новото демократично общество, което изграждат протестиращите в Сърбия?

Повече от три месеца протестите в Сърбия заемат централно място на политическата сцена на държавата в центъра на Западните Балкани с население 6 милиона и 618 хиляди души според последното преброяване.
Всеки ден управляващите са принудени да предприемат действия в опит да потушат социалното напрежение и да намерят изход след оставката на правителството, но без да се стига до бързи предсрочни парламентарни избори.
Докато провеждат акции и събития, противопоставяйки се един на друг, и гражданите, и управляващите в Сърбия издигат преимуществено националния флаг, изработен в големи размери.
Трикольорът на Република Сърбия като един от държавните символи е задължителна част от официалния церемониал на всяка проява, свързана с 15 февруари - Денят на  сръбската държавност, учреден в памет Първото сръбско въстание против турците в началото на 19 век.
На тази дата в Сърбия се празнуват още два празника, един от които е църковен.
Според Юлианския календар 40 дни след Рождество Христово за сръбската православна църква е Сретение Господне -  денят, когато младият Бог е представен в църквата от родителите си.
На 15 февруари сърбите отдават почит и на първата конституция, утвърдена в Крагуевац през 30-те години на 19 век, известна като Сретенската конституция.
"Избрахме Крагуевац да е крайна спирка на нашия поход от днес до 15 февруари като специален символ на идеята за върховенството на закона", каза студентката Гордана Петрович за БТА, която носи голямо сръбско знаме и ще измине пеша пътят от Белград до Крагуевац.  
Гордана и колегите й се подготвят за поредния протест, който ще се състои в събота в четвъртия по големина град, разположен в Централна Сърбия.
"От края на ноември досега ние протестирахме пред всички институции от съдебната система в Нови Сад и Белград, може би си спомняте. Сега отиваме в града, където е написан нашият основен закон, защото искаме да дадем знак на управляващите да се придържат към компетенциите си, описани в нашата конституция, а не да нареждат на съдии и прокурори кого да пуснат на свобода и кого да оставят зад решетките", допълни Гордана Петрович. 
Повече от два месеца студентите блокират университетите в Сърбия, обвинявайки управляващите в корупция, издигат искания да бъдат установени и наказани виновните за рухването на бетонната козирка на жп гарата в Нови Сад, отнело живота на 15 души.
Първият голям протест в памет на жертвите в северния сръбски град, който е център на автономната област Войводина, се състоя на 5 ноември 2024 г. с участието на граждани, политически активисти и студенти. След прекратяване на занятията в почти всички висши училища в края на ноември, проявите на солидарност към протестиращите станаха масови.
Междувременно сръбският президент Александър Вучич обяви, че на 15 февруари, Деня на сръбската държавност, или ден преди това, ще бъде организиран събор, на който ще бъде приета национална декларация за неделимост на автономната област Войводина от Сърбия.
Вучич все още не е съобщил в кой град ще се състои събитието, но заяви, че ще се противопостави с мирни и политически средства на настроения, "подклаждани от опозицията", Войводина да получи по-широка автономия.
„Нито за момент няма да допуснем да се стигне до сблъсъци в Крагуевац, това са нашите деца", коментира президентът Александър Вучич и така отхвърли предположенията, че четвъртият по големина град в Сърбия ще бъде мястото, където ще събере привържениците си.
На 24 януари в Ягодина, Централна Сърбия, Вучич учреди ново надпартийно движение, покани всички сръбски граждани да се запишат в него, и оттогава организира срещи в цялата страна.
В публикации в социалните мрежи певицата Йелена Карлеуша, също като президента Вучич, изрази мнение, че протестите вече имат за цел да отделят Войводина от Сърбия и добави, че участниците в тях са "подстрекавани от хърватска страна."
Откакто избухнаха антиправителствените протести в Сърбия певицата многократно заема позиции в защита на сръбския държавен глава.
В социалните мрежи и медийни участия тя критикува протестиращи, както и техните поддръжници, сред които са популярни личности като Мадона, тенисистът Новак Джокович, футболистите Неманя Матич и Неманя Видич, легендарният баскетболист и настоящ президент на Евролигата Деян Бодирога.
Наскоро студенти докладваха профила на Карлеуша в Инстаграм заради език на омразата и към момента милионите й последователите нямат достъп до него.
"Ние изграждаме ново сръбско общество. Всеки ден протестираме, дискутираме, подготвяме акции, и да, вярно е, спорим дали е уместно да създадем политическа партия, да определим свои лидери. Засега нямаме решение по тези въпроси, но няма да си тръгнем от улицата, докато не постигнем промяна!", каза за БТА студент, който не пожела да съобщи името си.
Част от опозицията и представители на европейските институции предложиха исканията на протестите в Сърбия да бъдат артикулирани чрез политически формации.
Студентите и гражданите, които протестират, трябва да решат как възнамеряват да продължат и със сигурност трябва да артикулират протестите си политически, каза наскоро докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула. Според него шествията и блокадите са поставили балканската страна в „нещо като извънредно положение“.
От самото начало студентите вземат решения за своите действия на общи събрания, наречени пленуми, и се разграничават от всички политически партии, а идеите и символите на Европейския съюз не са част от тяхната аргументация.
"Ние трябва да се справим с тази ситуция с наши сили, Европа само подстрекава към нездравословно състезание за власт представителите на настоящата опозиция", каза пред БТА един от протестиращите. 
Част от студентите и техни преподаватели лансираха идеята представители на академичната общност и интелектуалци да влязат в преходно правителство, което да подготви провеждането на честни и демократични избори, но предложението не срещна пълно одобрение в средите на протестиращите. 
Министър-председателят Милош Вучевич подаде оставка на 28 януари, но докато процедурата по утвърждаването й все още не е стигнала до пленарната зала на местната Скупщина (парламент), на практика той и кабинетът му упражняват пълноценно правомощията си.
А въпросът има ли бъдеще новото демократично общество, към което се стремят сръбските студенти и подкрепящите ги граждани, остава висящ.