Сръбският президент обсъди с руския посланик ситуацията с петролната компания НИС и енергийната сигурност

Сръбският президент Александър Вучич се срещна с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, с когото обсъди ситуацията с петролната компания на Сърбия НИС (NIS - Naftna industrija Srbije), енергийната сигурност и регионалната стабилност.
"Разговарях с посланика на Руската федерация за двустранните отношения, регионалната стабилност и енергийната сигурност. По-специално обсъдихме ситуацията около НИС и стъпките за запазване на сигурното снабдяване и нормалното функциониране на компанията, спазвайки изцяло международните задължения на Сърбия", написа вчера в профила си в Инстаграм Вучич.
НИС, чийто най-голям акционер е руската Газпром нефт, съобщи, че е подала отново в неделя искане за отлагане на прилагането на санкциите на САЩ.
Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на руския петролен сектор на 10 януари и даде 45 дни на руската Газпром нефт, дъщерно дружество на Газпром, да излезе от собствеността си в НИС.
НИС беше поставена в списъка със санкции  заради  връзката си с Газпром нефт. 
След поредица от отлагания на прилагането на санкциите срещу НИС, в петък САЩ заявиха, че санкциите ще бъдат наложени от 1 октомври, но след това одобриха отлагане на прилагането им с осем дни.
Санкциите на САЩ са насочени, наред с останалото, и срещу финансирането на войната в Украйна, чрез пари, които идват от руската икономика, отбелязва сръбската секция на Радио Свободна Европа.
През септември Газпром излезе от собствеността на НИС, като един от акционерите стана компания, управлявана от Газпром – Интелиджънс (Intelligence) от Санкт Петербург. Акционерното дружество Интелиджънс стана собственик на 11,3 процента от НИС.
Най-големият дял в НИС все още се държи от Газпром нефт - 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери.
НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната.