Този месец в ООН бе представена проекторезолюция, която призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г. и която осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Сърбия, както и нейните съюзнически в ООН страни, не признават геноцида и са против приемането на резолюцията. Насрочено за 2 май заседание на Общото събрание на ООН, на което се очакваше гласуване по предложената резолюция, бе отложено.
В интервю за сръбската телевизия „ТВ Първа“ Дачич каза, че Русия е поискала организиране на спешно заседание на Съвета за сигурност за Босна и по последна информация то ще се проведе на 30 април. По думите му Словения, която е непостоянна членка на Съвета за сигурност, е оспорила искането, а Малта е поискала закрито заседание.
Дачич отбеляза, че на заседанието ще се включи онлайн сръбският представител на тричленното Председателство на Босна Желка Цвиянович, както и представител на бошняците, но все още не е известно кой.
„Мисля, че много страни не биха искали това да бъде изобщо в дневния ред. Дори и тези, които подкрепят резолюцията, се намират в неприятно положение. Това е доказателство, че това е един абсолютно необмислен политически жест, който очевидно има други скрити намерения“, посочи Дачич и допълни, че целта на резолюцията е да окаже натиск върху Сърбия.
Той повтори сръбската позиция, че връщането на въпроса за геноцида в Сребреница само ще предизвика голяма нестабилност в региона.
На 11 юли 1995 г. мюсюлманският анклав Сребреница е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН. Масовото клане, обявено на 26 февруари 2007 г. от Международния съд в Хага като геноцид, е най-тежкото кръвопролитие в Европа след Втората световна война (1939-1945).