Първата дописка, която историческият архив на Българската телеграфна агенция пази е от 24 май 1932 г. Тогава в българската църква в румънската столица се провежда молебен, а в двора на Българското училище е открит специален павилион. Присъства и дипломатът Георги Кьосеиванов, който по това време работи в дипломатическото представителство на страната ни в Букурещ.
„Хорът на учениците и студентите изпълни химна на светите апостоли. След това децата имаха забава в училището. Бе дадена закуска от дружеството на българските дами. Вечерта в салона на училището българските студенти дадоха музикална вечер“, се посочва в бюлетина на БТА.
Темата е застъпена и в прегледа на чуждестранния печат. В майския си брой през 1933 г. вестник „Диминяца“ отделя цяла страница на тържество, което се провежда в българското училище в Букурещ по повод 24 май.
„Тези двама братя са създатели на славянската азбука, наречена „кирилица“. Те преведоха на славянски език за първи път черковни книги и главно четирите евангелия. Този език, който българите наричат старобългарски, е бил черковният език на всички славянски православни народи. И няколко века поред е употребяван за черковна служба в бившите румънски княжества. Св. св. Кирил и Методий и учениците им са разпространили християнското учение и по-далеко, главно в Чехия и Моравия“, пише в статията.
В материала се посочва още, че по повод празника в Букурещ пристига Врачанският митрополит Паисий, за да служи в българската църква. В словото си той изтъква „безспорното родство между румънския и българския народ и подканил българите от Румъния да уважават законите на гостоприемна Румъния“.
Тържествена е и датата 24 май 1935 г.
„В българската църква в Букурещ Врачанският митрополит Паисий отслужи молебен в присъствието на българския пълномощен министър Робев и семейството му, значителен брой богомолци. Митрополит Паисий изнесе слово, в което изтъкна дейността, развита в румънската столица и други румънски градове от първите ратници на българската национална свобода“, пише в дописката.
Празникът е отбелязан в Букурещ и през 1936 г. Тогава на молебена в българската църква в румънската столица присъства и председателят на Украинския съюз, който също произнася реч.
Обратно в настоящето 24 май продължава да се отбелязва всяка година в Букурещ, но и в други части на Румъния, където има българска общност. Това е времето, когато в румънската столица се провежда традиционната среща на българите в северната ни съседка, организирана от Посолството на страната ни тук. Всяка година на Деня на светите братя Кирил и Методий българска реч звучи и в румънския парламент, защото 24 май е и ден на българския език в Румъния.