"Шопската нация" постепенно се превръща в елемент от официалната политика на Сърбия, заяви председателят на НИ "Западни покрайнини" Ангел Джонев

Опитите за формиране на отделна "шопска нация" от страна на Сърбия имат корени още от втората половина на XIX и началото на XX век, но постепенно идеята излиза от периферията и се превръща в елемент от официалната политика на западната ни съседка, заяви председателят на Научен институт "Западни покрайнини" Ангел Джонев в заключителната си реч по време на кръглата маса посветена на проблемите на българското население в региона, провела се днес в София.
Той посочи, че различните периоди в сръбската и югославската държавност се характеризират с различен подход към тази идея, като в отделни случаи са правени опити за представяне на местното население и езика му като различни от българските. По думите му шопите често са представяни като нещо различно и от българите, и от сърбите, но по-близко до сръбската историография и геном. А, за разлика от миналите периоди, когато тези тълкувания са били предимно в обществено-научната сфера, днес те са официална сръбска политика. Според Джонев особено показателно е включването на "шопи" като отделна категория в сръбските преброявания.
Той посочи, че за първи път "шопи" официално фигурира като категория в сръбско преброяване през 2011 г. Тогава като шопи са се определили 142 души, а като торлаци – 12 души, като около 80 процента от посочилите се като шопи са били в Цариброд. В същото време 1482 души са посочили шопския като майчин език, което според Джонев посочи, че значителното разминаване между данните за етническото самоопределение и езика показва сложността на процесите, свързани с идентичността на населението.
По думите му в сръбската научна литература се полагат усилия значителна част от населението в района на Цариброд, както и в Пиротско, Бела Паланка и Бабушница, да бъде представяна като шопска общност. Според него това е пример за използване на паралелни идентичности спрямо българското население.
Джонев припомни, че преди около две години български организации в Босилеград са сигнализирали за подобно изследване и са поискали реакция от българската научна общност и държавата. Последвали са становища на български научни институции, дипломатическа намеса и включване на въпроса в документ на Европейския парламент.
Той отбеляза, че темата е намерила място и в резолюция на Европейския парламент, в която според него Сърбия е призована да не предприема действия, свързани с размиването на българската национална идентичност. Според Джонев поставянето на въпроса на европейско ниво е резултат както от действията на българската дипломация, така и от активността на българските организации и показва, че въпросът за идентичността на българското население в Сърбия остава предмет на внимание.