Как ще се отрази на евроинтеграцията на Сърбия посещението на Вучич в Москва

Президентът на Сърбия Александър Вучич пристигна в Москва за честванията по повод 80-ата годишнина от края на Втората световна война и Деня на победата въпреки критиките от Брюксел и евентуалните последици за евроинтеграцията на страната.
Вучич кацна в руската столица, след като самолетът му прелетя над България, Турция и Азербайджан, тъй като Литва и Латвия не разрешиха преминаване през техните въздушни пространства, отбелязват сръбските медии.
От Москва сръбският президент каза вчера, че заради решението си да присъства на Парада на победата очаква последици, които ще осети той лично. По думите му някои западни официални представители вместо разбиране за позицията на Сърбия изпращат заплахи и сплашване, като посочи, че не очаква рационални отговори, а натиск, информира сръбската национална телевизия РТС.
Вучич отбеляза, че не е заблуждавал никого по повод посещението си в Русия и че е обещал на руския президент Владимир Путин да присъства на парада, а за това е информирал и западни официални представители като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисарката по разширяването Марта Кос, френския президент Еманюел Макрон. 
Ако ЕС иска да накаже някого, нека накаже мен, заяви сръбският президент.
Днес Вучич коментира отново, че очаква "много тежки реакции" от ЕС заради посещението в Русия, но отговорът му ще бъде "сериозен", съобщи Радио Свободна Европа.
„Знам как става: когато се появят първо двама, след това още един, който ще излезе с инициатива срещу мен. Но ако са си мислили, че ще мълча, както някои са мълчали пред тях, няма да го направя. Моят отговор ще бъде сериозен, отговорен и предварително подготвен“, каза пред журналисти сръбският държавен глава.
За утре е предвидена двустранна среща между Путин и Вучич. Сред темите, които ще обсъдят, са ситуацията на Западните Балкани, както споразумението за доставки на руски газ, което изтича тази година.
Посещението на сръбския президент в Москва предизвика множество критики от Брюксел. Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС, но не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че осъди агресията на Москва. Вучич заявява, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на Сърбия.
По повод посещението на Вучич говорителят на Европейската комисия Маркус Ламер каза в началото на този месец, че ЕС иска да разчита на Сърбия, затова е необходимо тя да потвърди стратегическата си посока към Евросъюза.
Ламер посочи, че "ЕС е ясен към всички, включително Сърбия - отношенията с Русия не могат да бъдат нормализирани, докато трае войната".
При посещението си в Белград в края на април еврокомисарката по разширяването на ЕС Марта Кос заяви, че „президентът на Сърбия трябва да реши дали да отиде в Москва“, но също така, че ако Вучич наистина отиде там, тя ще има „много по-трудна задача да помогне на Сърбия да остане силно фокусирана върху европейския път“, отбелязва Радио Свободна Европа.
Дипломатът Зоран Миливоевич коментира пред сръбското издание „Блиц“, че натискът от страна на ЕС върху Сърбия заради отношенията й с Русия е отдавнашен.
"Поставянето на условия на Сърбия от страна на Брюксел е непрекъснато, така че предупрежденията относно пътуването на Вучич до Москва не са нищо ново. В този контекст тези заплахи не са изненада, както не е изненада, че Вучич замина за Русия, защото Сърбия преди това зае принципна позиция, че ще присъства на честванията за Деня на победата на Червения площад," каза Миливоевич.
Според него дори ако Вучич не беше отишъл в Москва, отношенията на Сърбия с Русия щяха да продължат да бъдат сред условията, поставяни от Брюксел по пътя към евроинтеграцията на Белград.
Брюксел ще продължи да иска от нас да въведем санкции срещу Русия и в този смисъл нищо нямаше да се промени. Също така,  клъстер три ("Конкурентоспособност и приобщаващ растеж" - бел.ред.) в процеса на евроинтеграция вече три години е блокиран за нас, казва Миливоевич.
По думите му ЕС има геостратегически интерес в региона, което е ясно и от това, че скоро в Белград ще пристигнат ръководителката на европейската дипломация Кая Калас и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
ЕС иска да инкорпорира Западните Балкани, а без Сърбия това е невъзможно, отбелязва той.
Миливоевич смята, че ЕС няма да наложи санкции на Сърбия заради пътуването на Вучич до Москва, като отбеляза, че Брюксел вече е одобрил първия транш от парите за Сърбия по Плана за растеж на Западните Балкани.
"Не очаквам на ниво държави да се постигне консенсус за приемането на санкции срещу Сърбия, тъй като срещу това освен Унгария и Словакия ще бъдат още Италия, Франция, Гърция, Кипър," допълва Миливоевич.
Бившият дипломат Сречко Джукич коментира пред Радио Свободна Европа, че могат да се очакват определени мерки от страна на Брюксел.
Възможно е от богатия арсенал, който ЕС използва по отношение на Сърбия под формата на финанси, на дарения, на политическа подкрепа, безвизов режим, всичко това или част от него да дойде на дневен ред и да бъде поставено под въпрос, каза Джукич.
Бранка Латинович, която е член на Форума за международни отношения на Европейското движение в Сърбия, обаче смята, че е възможно да бъде спрян преговорният процес между Белград и Брюксел.
"Многократно съм споменавала „случая Словакия“, когато бяха замразени преговорите й с ЕС заради тогавашния й президент (Владимир) Мечиар. Опасявам се, че и за нас следва нещо подобно," коментира Латинович пред в.“Данас“.
По думите й това, че Вучич е заминал за Москва въпреки предупрежденията на представители на Европейската комисия, че присъствието на парада в Москва ще има последици, показва в “каква посока ще се насочи сега Сърбия”.