Какво съдържа декларацията от срещата на върха Украйна - Югоизточна Европа в Дубровник

Участниците в срещата на върха Украйна - Югоизточна Европа в Дубровник приеха съвместна декларация, с която изразяват подкрепа за Украйна и нейната териториална цялост, европейската интеграция на страната и членството ѝ в НАТО. 
Документът от 18 точки, публикуван на сайта на хърватското правителство, осъжда руската агресия срещу Киев без обаче да задължава страните, подписали декларацията, да въвеждат санкции срещу Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски и хърватският премиер Андрей Пленкович бяха съорганизатори на вчерашната трета среща на върха Украйна – Югоизточна Европа в хърватския адриатически град Дубровник, в която се включиха президенти, премиери и външни министри от 12 страни, сред които и служебният премиер на България Димитър Главчев.  Предишните срещи бяха в Атина през август 2023 г. и в Тирана през февруари 2024 г. 
Подписалите декларацията осъждат непровокираната, несправедлива и незаконна руска агресия срещу Украйна като грубо нарушение на международното право и „заплаха за мира, сигурността и стабилността на Югоизточна Европа“.
„Пътят към всеобхватен, справедлив и траен мир за Украйна може да се основава само на международното право, включително Хартата на ООН. Ние потвърждаваме подкрепата си за формулата за мир на президента на Украйна Володимир Зеленски като основна рамка за възстановяване на този мир," се посочва в декларацията.
Подписалите документа осъждат остро опитите на Русия насилствено и незаконно да анексира украински територии, определяйки ги като нарушение на международното право.
Към момента руските сили са окупирали малко под 20 на сто от територията на Украйна, нейните източни и южни части, отбелязва Ройтерс.
Руската армия продължава да напредва в източната част на Украйна, докато войските на Киев контролират малка част от руска територия от другата страна на границата, два месеца след началото на настъпление в региона на Курск. 
Зеленски каза в обръщението си на форума вчера, че сегашната ситуация на бойното поле създава възможност за предприемане на стъпки за прекратяване на руската инвазия не по-късно от 2025 година.
Той не уточни как и защо вижда такава възможност, отбелязва Ройтерс.
Зеленски призова съюзниците на Киев да одобрят неговия "план за победа", който според него предвижда покана към Украйна за членство в НАТО.
Той представи плана като начин Украйна да бъде поставена на стабилна основа за евентуални преговори с Русия, макар че няма информация да се планират такива засега.
„Както казах, планът е предназначен да укрепи Украйна. Не може да има скептицизъм от страна на партньорите, по мое мнение, ако те просто не се страхуват от Руската федерация. Защото ние искаме да преминем към първата стъпка – покана за присъединяване към НАТО", каза той пред репортери след срещата на върха.
Декларацията от срещата приветства началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като и факта, че на срещата на върха на НАТО във Вашингтон съюзниците потвърдиха отново ангажимента си „да продължат да подкрепят Украйна по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО.“
Сръбският президент Александър Вучич каза снощи, че Сърбия е успяла да промени няколко важни точки в декларацията, така че там да не се посочва, че страните се задължават за приемат мерките, предприети от ЕС срещу Русия, а в текста се посочва, че се насърчават, информира ТАНЮГ.
„Призоваваме всички държави да не предоставят материална или друга подкрепа за руската агресия. Припомнихме уместността на синхронизиране с решенията и мерките на Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз,“ се посочва в декларацията.
Сърбия отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че Белград осъди агресията на Москва. Сръбският президент е на мнение, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на страната. ЕС настоява Белград да синхронизира външната си политика с европейската, тъй като Сърбия е страна кандидат за членство в Евросъюза. 
"Да, подкрепяме териториалната цялост на Украйна в съответствие с Устава на ООН (…) но в същото време няма да въвеждаме санкции срещу Руската федерация, защото това е политиката на Република Сърбия“, каза Вучич пред репортери след срещата Украйна – Югоизточна Европа в Дубровник, като добави, че това е политика на една независима и суверенна държава.
Президентката на Косово Вьоса Османи изрази недоволство от измененията в документа, в който по инициатива на Сърбия не се посочва задължително въвеждане на санкции срещу Русия.
Османи е поставила открито въпроса как е възможно за трети път на среща на върха за Украйна да няма точка за задължително въвеждане на санкции срещу Русия, научи ТАНЮГ.
Преди срещата Пленкович и Зеленски подписаха двустранно дългосрочното споразумение за сътрудничество и подкрепа, която Загреб да оказва на Киев.
Хърватският президент Зоран Миланович, който изрази скептицизъм към подкрепата за Украйна, не беше поканен в Дубровник. Миланович и премиерът Пленкович имат разногласия по външната политика и отношенията с Украйна и НАТО, отбелязва „Болкан инсайт“.