Златни византийски съкровища разкриха историята на потънал край Хърватия кораб

Византийски кораб, открит преди повече от десетилетие на морското дъно край южното крайбрежие на Хърватия, вероятно е превозвал високопоставено лице и неговата свита. Това съобщават археолози, съдейки по златните накити, намерени в останките на плавателния съд, предава Ройтерс.
Обявявайки за първи път резултатите от дългогодишните си подводни изследвания, учените заявиха, че корабокрушението е станало през VII или VIII век. Откритите на борда артефакти категорично показват, че това не е било обикновен търговски съд.
Сред находките са златни монети от династията на Ираклий, управлявала чрез четирима императори, катарами с рубини, изумруди и перли, а също и златен пръстен-печат с лика на владетеля. „Това е бижу, което със сигурност не би било носено от кого да е“, заяви Павле Дугонич, ръководител на Департамента по подводна археология към Хърватския институт за консервация, цитиран от Ройтерс.
Неговият екип, оборудван с водолазна техника, е прекарал последното десетилетие в постепенно разплитане на историята на плавателния съд, чиито останки лежат край адриатическия остров Млет.
„Това е огромно количество злато – най-голямото, намирано някога на потънал кораб в цялото Средиземноморие“, посочи ръководителят на изследването Игор Михолек. „След почистването и реставрацията теглото му надхвърля 600 грама.“
Византийската империя, наследница на Римската империя с център Константинопол (днешен Истанбул), някога владее Източното Средиземноморие, но в началото на VIII век изпада в криза и започва да губи територии, припомня Ройтерс.
„За мен това е най-важното корабокрушение от този период“, отбелязва Джъстин Лайдвангер, професор по археология в Станфордския университет. „Ако изучавате края на късната Римска империя и трансформацията ѝ в средновековния свят, това е ключов обект. Той ни помага да разберем как Средиземноморието е било сплотено чрез своите морски пътища, как се е фрагментирало и как империята се е разпаднала", допълва ученият.