Климатичните промени, ускорената цифровизация, миграцията и застаряващата работна сила значително променят условията на труд и всекидневието, като същевременно все повече засягат психичното здраве на работещите в почти всички сектори, предупредиха експерти вчера в Загреб на конференция за психосоциалните рискове, свързани със съвременните кризи, предаде агенция ХИНА.
Организатор на събитието беше Хърватският институт за обществено здраве под патронажа на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.
Томислав Беняк, помощник-директор на института, каза, че Европа е изправена пред застаряване на населението наред с притока на мигранти и чуждестранни работници и продължаващата цифрова трансформация, като всички те се отразяват на психичното здраве, особено сред населението в трудоспособна възраст и по-възрастните хора.
Той каза, че единственият начин за справяне с тези предизвикателства е чрез интердисциплинарно и междусекторно сътрудничество.
Едно от глобалните предизвикателства, добави той, е предотвратяването на въздействието на изменението на климата върху здравето на хората в трудоспособна възраст, възрастните хора и децата, като предупреди, че горещите вълни ще увеличат търсенето на спешни услуги и ще изискват по-ясни насоки за обществено здраве. Здравето не трябва да бъде единствено въпрос на здравната система, а на всички сектори на обществото, каза той.
Специалистът по трудова медицина Кармен Брадвица Келава предупреди, че цифровизацията на работното място допринася за зрителни и мускулно-скелетни нарушения, както и за проблеми с психичното здраве като номофобия - страх от невъзможност за използване на мобилен телефон - нарушения на съня, интернет зависимост и заседнал начин на живот, свързани със затлъстяване и диабет.
Тя каза, че дигитализацията може да намали нараняванията на работното място и професионалните заболявания, но дистанционната работа също така размива работното време, увеличава социалната изолация и напрежението и намалява контрола на работещите върху работното им натоварване.
Тя добави, че психичните заболявания не са признати за професионални заболявания, тъй като не са включени в официалния списък на професионалните заболявания.
Йосипа Клишанин от Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика каза, че работните места трябва да бъдат безопасни и да не са източник на стрес или психосоциален риск, като подчерта също необходимостта от предвидимост на условията на труд.
Тя отбеляза, че новите форми на труд вече са включени в трудовото законодателство и че Хърватия скоро ще транспонира директива на ЕС за подобряване на условията на труд за работещите на платформи, където управлението, базирано на алгоритми, може да добави допълнителен стрес.
Тя обяви и началото на национална кампания, озаглавена „Заедно за психично здраве на работното място“.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)