ХИНА: Гражданите на Хърватия са по-оптимистично настроени за личното си бъдеще, отколкото за бъдещето на ЕС и света по данни на Евробарометър

Хърватите са по-оптимистично настроени за личното и семейното си бъдеще, както и за страната си, отколкото за бъдещето на Европейския съюз или на света, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на резултатите от есенното проучване на Евробарометър на Европейския парламент.
Проучването лице в лице е проведено във всички държави членки на ЕС от 6 до 30 ноември.
Седемдесет и седем процента от хърватите заявяват, че са оптимисти за личното и семейното си бъдеще, което е над средното за ЕС от 76%. Оптимизмът е по-нисък по отношение на бъдещето на Хърватия (67%), бъдещето на ЕС (61%) и перспективите пред света (54%). В целия ЕС 52% от анкетираните са песимистично настроени за бъдещето на света, 39% за ЕС и 41% за собствената си страна.
По отношение на сигурността гражданите на ЕС посочват като основни опасения войните в близост до блока (72%), тероризма (67%), кибератаките от трети страни (66%), природните бедствия, причинени от климата (66%) и неконтролираната миграция (65%). Рисковете, свързани с комуникациите, също са на преден план, включително дезинформацията (69%), речта на омразата (68%), генерираното от изкуствен интелект фалшиво съдържание (68%), слабата защита на данните (68%) и заплахите за свободата на словото (67%).
В Хърватия най-големите опасения за сигурността са свързаните с климата природни бедствия (73%), войни в близост до ЕС (71%), тероризъм (70%), миграция (68%) и зависимост от страни извън ЕС за енергийни доставки (65%). Речта на омразата е класирана на първо място сред рисковете, свързани с комуникациите (68%), следвана от дезинформацията, свободата на изразяване и защитата на данните (по 67%) и социалната поляризация (65%).
Като цяло в ЕС 66% от анкетираните искат блокът да играе роля в тяхната защита, в сравнение с 60% в Хърватия. Единството на ЕС се счита за съществено от 89% от гражданите на ЕС и 88% от хърватите, докато 73% в ЕС и 83% в Хърватия казват, че блокът се нуждае от повече ресурси за справяне с глобалните предизвикателства.
Според гражданите на ЕС, за да укрепи глобалната си позиция, блокът трябва да даде приоритет на отбраната и сигурността (40%), конкурентоспособността и промишлеността (32%) и енергийната независимост (29%). Хърватите поставят енергийната независимост и инфраструктурата на първо място (35%), следвани от конкурентоспособността и икономиката (34%), и продоволствената сигурност и селското стопанство (32%).
В Хърватия 57% от анкетираните казват, че Европейският парламент трябва да се съсредоточи върху инфлацията и разходите за живот, следвани от икономиката (43%) и бедността и социалното изключване (33%). Около 56% от хората очакват жизненият им стандарт да остане непроменен през следващите пет години, докато 22% предвиждат спад, а 21% - подобрение.
На ниво ЕС 54% от анкетираните очакват стабилен жизнен стандарт, докато 28% предвиждат спад, като най-голям песимизъм е регистриран във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%).
В Хърватия 52% от анкетираните имат положително мнение за ЕС, а 12% - отрицателно, докато 41% гледат на Европейския парламент положително, а 20% - отрицателно. Членството в ЕС се възприема като полезно от 57% от хърватите и като лошо от 17%. В целия блок 49% имат положително мнение за ЕС, а 62% считат членството на страната си за полезно.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)