ХИНА: Зависимостта от внос повишава риска от повишаване на цените на храните, предупреди Хърватската асоциация на работодателите

Зависимостта на Хърватия от вноса на храни на фона на стагниращото вътрешно селскостопанско производство я излага на повишаващи се цени на храните и инфлационен риск, предупреди днес Хърватската асоциация на работодателите (HUP), както предаде ХИНА.
От Асоциацията казаха, че през последните години вътрешното производство е в застой, а потреблението все повече зависи от внос, заради което външните шокове може бързо да се пренесат на вътрешния пазар. Дори малки смущения в логистиката или търговията като например забавяния на границите или стачки в транспорта може да повлияят на доставките, добавиха от организацията.
Структурните проблеми включват фрагментирана земеделска земя „със средна площ от 7,5 хектара в сравнение със средното за ЕС от 17,4“, ниски нива на напояване (1% спрямо 6,3% в ЕС), ограничено използване на съвременни технологии и недостатъчни инвестиции. Около 20% от производителите осигуряват 80% от продукцията, като много от тях получават подкрепа, но произвеждат малко.
Вносът на храни в Хърватия се е увеличил със 120% от 2019 г. насам, а търговският дефицит при храните и напитките надхвърля 2% от БВП и над 3% без добитъка. Собственото производство при месото е 65% (58% за свинското месо), а търговският дефицит при плодовете и зеленчуците е близо 500 милиона евро.
Хърватската асоциация на работодателите предупреди, че нарастващите разходи за суровини, включително енергия, торове и фуражи, заедно със световните смущения биха могли да предизвикат нов шок в цените на храните и да тласнат инфлацията в Хърватия до около 5% през 2026 г. Хранителните стоки и безалкохолните напитки представляват 21,8% от потребителската кошница, което означава, че повишаването на цените на храните с един процент увеличава общата инфлация с около 0,3 пункта. 
За да се намали зависимостта от внос, Хърватската асоциация на работодателите призова за реформи в управлението на земеделските земи, по-бързи административни процедури, целенасочени данъчни и социални мерки вместо ценови контрол и по-ниско ДДС върху храните. Тя също така настоя за ясно стратегическо решение относно ключовите продукти, които Хърватия трябва да произвежда на местно ниво, за да гарантира продоволствената сигурност и икономическата устойчивост.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)