Томислав Радош, вицепрезидент на Хърватската търговска камара за промишлеността и устойчивото развитие, каза, че разликата в производителността на Хърватия произтича до голяма степен от дребномащабното производство, липсата на квалифицирани работници, слабата дигитализация и автоматизация, както и ограничените разходи за научноизследователска и развойна дейност. Той отбеляза, че брутната добавена стойност на служител в Хърватия възлиза само на 58% от нивото на Словения.
Икономическият анализатор Велимир Шоне каза, че в промишлеността е наета около 17% от работната сила на Хърватия и остава разнообразна, въпреки че общата производителност е ниска. Той каза, че части от сектора все още разчитат на остаряло производство с ниска стойност, докато други, като енергетика, електрическо оборудване, напитки, неметални минерали и строителни материали, са си изградили високостойностни ниши, генерирайки над 60 000 евро продукция на служител.
Шоне каза, че Хърватия изостава от Австрия, Германия, Италия и Словения в областта на иновациите и дигитализацията, като подчерта, че през следващите пет до десет години насърчаването на иновациите ще бъде от решаващо значение за индустриалната трансформация. С правилния бизнес климат, гъвкаво управление и капитал, той е уверен, че Хърватия може да го постигне.
Мария Шчулац, директор на отдела „Индустрия и устойчиво развитие“ на Хърватската търговска камара, каза, че дигиталната трансформация трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход. Тя посочи отбранителната промишленост като „ярък пример“ за производителност, отбелязвайки, че над 60% от над 140 фирми, участващи в проект към Министерството на отбраната, вече изнасят, а една трета се занимават с разработване на съвременни технологии, от роботика до нови материали.
Представителката на Министерството на икономиката Нера Павич каза, че производството представлява около 17% от БВП на Хърватия и осигурява работа на над 230 000 души, което се увеличава до близо една четвърт от БВП, когато се включат енергетиката, строителството и свързаните с тях сектори. Тя каза, че въпреки ръста на производителността през 2025 г., Хърватия все още изостава от средното за ЕС поради малкия дял на производство с висока добавена стойност и силната си зависимост от услугите.
Павич също така подчерта отбранителния сектор като ключов пример за сектор с продукция с висока добавена стойност, като износът надхвърля 90%. Тя каза, че правителството подготвя нов национален план за индустриално развитие, който да помогне за промяна на структурата на икономиката.
Марко Чосич, главен изпълнителен директор на „Джуро Джакович Груп“, каза, че европейската индустрия е изправена пред натиск от по-високите цени на енергията и конкуренцията от Китай, но също така отбеляза нарастващите възможности на местното производство да засили устойчивостта.
Изпълнителният директор на AITAC Мариян Лоренцин каза, че дигитализацията вече е конкурентна необходимост, а не избор, особено с възхода на изкуствения интелект, добавяйки, че хърватските компании трябва да я превърнат в стратегически приоритет.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)