ХИНА: Хърватски метеоролози прогнозират затопляне с 2°C до 2070 г., по-голям топлинен стрес и рискове от горски пожари

Средните температури в Хърватия, според прогнозите, ще се повишат с повече от 2°C до 2070 г., което ще доведе до по-тежки горещи вълни, суши и горски пожари, но метеоролозите подчертават, че навременните действия все пак биха могли да ограничат най-тежките последици от изменението на климата, предаде хърватската агенция ХИНА.
Затоплянето е осезателно през всички сезони, но е най-силно изразено през лятото, като и дневните максимални, и минималните температури са се повишили.
Топлите вълни все по-често се характеризират не само с горещи дни, но и с топли нощи, когато температурите вече не падат под 20°C според доклад на Сара Ивасич от Хърватската метеорологична и хидрологична служба (DHMZ).
През 90-те години на миналия век континентална Хърватия почти не е имала топли нощи; през последното десетилетие, сред най-горещите в световен мащаб, е имало до десет годишно. По адриатическото крайбрежие стойностите са дори по-високи: в Дубровник и Сплит 91% от нощите през лятото на 2004 г. са класифицирани като топли. Някога редки, необичайно горещите летни дни и нощи сега са част от ежедневната климатична реалност.
От 33°C до 35°C – новата норма
При сценарий с умерени емисии (RCP4.5) летата между 2041 и 2070 г. ще бъдат значително по-топли в сравнение с периода 1981-2010 г. По адриатическото крайбрежие и в Централна и Източна Хърватия се очаква максималните летни температури да се повишат с 2,0-2,2°C, докато в планинските райони и във вътрешността на Истрия увеличението може да достигне 2,2-2,4°C.
„Горещият летен ден, който в момента е 33°C, в бъдеще ще бъде по-близо до 35°C, което вече не е изключение, а редовно явление“, каза Ивасич.
В Централна Хърватия може да има със 7,5–10 повече горещи дни всяко лято, във вътрешността на страната – с 5–10 повече, а по крайбрежието – с 10–17,5 повече горещи дни. Прогнозите са, че топлите нощи ще се увеличат с 22% по адриатическото крайбрежие и с 20-22% в Централна Хърватия.
„Увеличаването на топлите нощи намалява шансовете за нощно разтпускане и качествена почивка, а това допринася за повишаване на топлинния стрес както за хората, така и за природата“, добави Ивасич.
По-малко дъжд, повече суша
Прогнозите показват и промени в моделите на валежите. Очаква се летните валежи да намалеят почти навсякъде, най-силно намаление от 15-20% ще има в крайбрежния регион, в Централна Далмация и в планинските райони.
По-малко дъждовни дни означава повече суша, особено в планинската и вътрешната Далмация, с до 7,5% повече сухи дни годишно. Летата ще бъдат най-силно засегнати, което вероятно ще доведе до по-чести продължителни сухи периоди.
Ефектите на градските топлинни острови – от бетон, асфалт, емисии от трафика и климатици, отделящи топлина – ще влошат условията в градовете, които може да бъдат с до 10°C по-топли от околните селски райони.
Въздействие върху селското стопанство, туризма и риска от пожари
Климатичните промени ще повлияят пряко на живота и икономиката. По-високите температури може да удължат вегетационния период и натрупването на топлина за културите, но липсата на валежи ще застраши добивите. По-топлите почви ще ускорят изпарението и загубата на вода, а рискът от горски пожари ще се увеличи както в Далмация, така и във вътрешността на страната.
Туризмът също може да се промени, като пиковите летни дни станат по-малко привлекателни, а пролетта и есента – по-атрактивни.
„Прогнозираните промени – по-горещи лета, повече топли нощи, по-малко валежи и по-чести суши – не са далечни сценарии. Процесът вече е в ход“, предупреди Ивасич.
Тя подчерта, че макар предизвикателствата да са сериозни, решителните действия за намаляване на емисиите на парникови газове и инвестициите в адаптация може да смекчат най-лошите последици. В същото време Хърватия би могла да се възползва от някои предимства, като например удължаване на туристическия сезон към пролетта и есента.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)