ХИНА: Хърватският институт за персонализирана медицина е на трето място в света по тестове на тумори

Хърватският Институт за персонализирана медицина отбеляза втората си годишнина, като директорът на Клиничния център в Загреб (KBC Zagreb) Фран Боровечки подчерта, че през миналата година са извършени близо 2500 диагностични теста, което поставя Хърватия на трето място в света след Австралия и Израел, предаде агенция ХИНА.
От самото начало целта беше да се осигури на хърватските граждани достъп до най-модерните диагностични тестове за молекулярно профилиране на тумори, което да даде възможност за целенасочени терапии, каза Боровечки на тържеството по случай годишнината.
В момента в института работят 18 лекари, молекулярни биолози и инженери, които са извършили около 2500 теста миналата година. Боровечки очаква тази година броят на изследванията да надхвърли 3000.
„Що се отнася до специфичните тестове за диагностика на тумори, миналата година се класирахме на трето място в света след Австралия и Израел. Това показва, че първоначалната инвестиция не само се е изплатила, но и че Институтът се е превърнал в ключова част от здравната система, особено за онкологичните пациенти“, каза той.
Дедич Плаветич: Правителството отделя 10 милиона евро годишно за изследвания и лечение
Наталия Дедич Плаветич, ръководител на Онкологичната клиника, благодари на хърватското правителство за това, че отпуска 10 милиона евро годишно за изследвания и лечение, което осигурява достъп до иновативни лекарства и най-добрите налични терапии.
Снежана Дотлич, ръководител на катедрата по молекулярна патология, цитогенетика и имунохистохимия, подчерта, че всеки тумор има уникален биологичен профил. Тя каза, че днес раковите заболявания вече не се класифицират само по органа на произход, а по специфичния им молекулярен код, който стимулира растежа и разпространението.
„Тук персонализираната медицина демонстрира най-голямата си стойност, тъй като позволява на пациентите достъп до терапии, които често са по-прецизни, по-ефективни и с по-малко странични ефекти от конвенционалната химиотерапия“, каза Дотлич.
Франсис Лепутър, директор на „Рош Кроейша“ (Roche Croatia), партньор на Института, каза, че целта е да се подкрепят научните изследвания и разработването на авангардни технологии и иновации в диагностиката и фармацевтиката.
„Тези иновации имат реално въздействие едва след като достигнат до пациентите. „Рош“ инвестира в инфраструктура от най-високо ниво, но също толкова важна част от партньорството е гарантирането, че всичко работи на практика за пациентите в Хърватия. Това зависи от здравните специалисти и самата система. Ето защо е изключително важно тази лаборатория да бъде изцяло собственост и да бъде управлявана от хърватската здравна система и нейните експерти“, каза Лепутър.
Бубаш: Онкологичната база данни трябва да бъде завършена тази година
Държавният секретар на Министерството на здравеопазването Мария Бубаш каза, че подобни терапии превръщат диагнозите за рак в хронични заболявания. Тя добави, че близо 200 000 души в Хърватия живеят със или са били диагностицирани с рак, като всяка година се откриват около 27 000 нови случая.
Боровечки отбеляза също, че всички хърватски граждани, които се нуждаят от този вид туморно профилиране, могат да го получат в Института, който е отворен и за пациенти от съседни страни.
Относно резултатите от лечението Дедич Плаветич каза, че анализите се провеждат на множество нива и заключенията са различни за всички пациенти. Най-ценният резултат, добави тя, е, че пациентите, които са получавали терапия в продължение на четири или пет години, са все още живи благодарение на тези лечения.
Бубаш каза още, че хърватската онкологична база данни и онкологична мрежа са в процес на разработка и се очаква да бъдат завършени през тази година, добавяйки, че Хърватия е на второ място в Европа след скандинавските страни като желано място за лечение на рак на гърдата.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)