В момента училищата са единствените места, където на децата е забранено да използват мобилни телефони, но само по време на час.
„С измененията в Наредбата за педагогическите мерки, началните училища ще бъдат задължени да забранят използването на телефони дори в междучасията“, каза Шиметин на кръглата маса, озаглавена „Крадат ли мобилните телефони и социалните мрежи детството на децата ни?“, организирана от парламентарната група на независимите депутати.
Тя добави, че ще се търси различен модел за средните училища.
Кръглата маса, проведена в Парламента, беше инициирана от независимия депутат Мария Селак Распудич, която смята, че използването на мобилни телефони в училищата трябва да бъде регулирано със закон на национално ниво.
Затова тя е внесла изменения в Закона за началното и средното образование, които парламентът ще обсъди в сряда. Предложението, подчерта тя, е получило подкрепата на повече от една пета от народните представители.
„Много държави вече вървят в тази посока и дори са направили крачка напред – в момента в Европейския парламент се водят дискусии за регулиране на използването на социалните мрежи от деца под 13 или 16 години в зависимост от държавата“, отбеляза Селак Распудич.
Подготвят се регулаторни промени
Шиметин обърна внимание, че определянето на правила за използването на мобилни телефони не е част от закона, както и други форми на неприемливо поведение на учениците не са регулирани от закона, а от наредба, която определя и как училищата могат да прилагат правилата.
Измененията в съответния регламент се подготвят и процедурата за приемането им ще започне от един до два месеца, каза тя.
Възрастните трябва да учат децата, че технологиите не са заместител на реалния живот
Антонио Юрчев, генерален секретар на Хърватската асоциация на директорите на начални училища, каза, че макар ограниченията за използване на мобилни телефони да са необходими, решението се крие и в развиването на дигитална грамотност, култура на безопасност и отговорно използване на технологиите сред децата.
„От възрастните зависи да покажат на децата, че технологиите могат да бъдат инструмент за учене, творчество и свързване, а не заместител на реалния живот“, каза той.
Ивана Портолан Пайич, директор на дирекция „Здравна закрила“ в Министерството на здравеопазването, също приветства допълнителното регулиране, позовавайки се на резултатите от скорошно проучване на Факултета по образователни и рехабилитационни науки като част от проекта „Инструменти за съвременната епоха“, проведено върху извадка от 2000 ученици от седми и осми клас в 16 окръга.
Проучването показа, че в учебните дни 40% от учениците прекарват повече от три часа дневно в социалните мрежи, а 11% прекомерно играят видеоигри. През уикендите тези числа се увеличават значително – 62,3% прекарват над три часа на ден в социалните мрежи, а 30% прекарват повече от три часа във видеоигри.
Борис Йокич, директор на Института за социални изследвания в Загреб, заяви, че тяхното проучване показва, че 85% от учителите подкрепят някаква форма на ограничаване на мобилните телефони в училище, като учителите по информационни технологии са най-подкрепящи.
Сред учениците 52% от петокласниците и 34% от седмокласниците подкрепят известна регулация на използването на телефони.
Йокич добави, че 42% от учениците, трета година в гимназията, казват, че дигиталните технологии имат отрицателно въздействие върху обучението им, а 36% казват, че те влияят негативно на качеството на свободното им време.
Насочване на децата към здравословно дигитално поведение
Хеленца Пирнат Драгичевич, омбудсманът за децата, призова за национален консенсус и установяване на ясни рамки и стандарти в образованието за всички деца. Тя подчерта важността на определянето на ясни правила и очаквания за децата, но също така и на включването им във вземането на решения.
Участниците в кръглата маса, включително служители на министерствата и експерти, също предупредиха за отрицателното въздействие на прекомерната употреба на мобилни телефони върху психологическото развитие и здравето на децата и младите хора. Те откроиха проблеми със съня, с концентрацията и вниманието, междуличностни затруднения и дори тревожност, депресия и стрес.
Те посочиха също така спад в интереса към четенето, недоразвито устно и писмено общуване, проблеми със зрението, липса на физическа активност и затлъстяване и изтъкнаха необходимостта от повече безплатни алтернативни занимания за децата и младежите.
Според проучване на Световната здравна организация, проведено през 2022 г. от Хърватския институт за обществено здраве сред ученици от пети и седми клас в началното училище и ученици, първа година в гимназията, 12% показват проблемно използване на социалните мрежи, което означава, че осъзнават собствената си зависимост, и съобщават, че чувстват дискомфорт, тревожност или нервност, когато телефоните или социалните им медии са недостъпни.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)