„След осем седмици обучение наборниците ще имат знанията и уменията, необходими за военна служба, както и компетенциите, необходими за изпълнение на военни задължения във всяка военна част“, каза Анушич, който посети две казарми в Книн.
Той добави, че след завършване на обучението наборниците могат директно да кандидатстват за действителна военна служба, а тези, които не го направят, ще бъдат зачислени в запаса.
Обучението ще се провежда в Книн, Слун и Пожега и ще обхваща седем ключови области, сред които използване на лични огнестрелни оръжия, тактики на движение и реакции на бойното поле, комуникация, защита, военна служба и физическа годност.
Анушич обяви, че законът за задължителната военна служба трябва да бъде приет до 15 юли, преди края на парламентарната сесия.
Той подчерта, че резервът на хърватските въоръжени сили играе решаваща роля в защитата на териториалната цялост на Хърватия.
„Хърватските въоръжени сили в момента разполагат с 18 000 резервисти, което се преценява като достатъчен брой за нуждите на отбраната. Нашата цел е да укрепим резервните сили чрез начално военно обучение и очакваме годишна активност между 4000 и 5000 наборници", каза той.
Той посочи, че всеки набор ще струва на държавата около 4 милиона евро, като се планират общо пет набора на година, което възлиза на 20 милиона евро годишно.
Говорейки за евентуалните наборници, Анушич отбеляза, че между 18 000 и 19 000 млади мъже в Хърватия достигат пълнолетие всяка година.
Той подчерта, че началната военна подготовка се е доказала като ефективен модел за подготовка на войници и компенсациите, които наборниците ще получат по време на обучението, ще бъдат допълнителна мотивация за участие.
„Уверен съм, че броят на желаещите ще бъде значително по-висок от минимума от 5000 годишно, защото предлагаме вариант за двумесечно военно обучение вместо по-дълъг период на цивилна служба, който не дава същите възможности“, каза той.
За ситуацията в Босна и Херцеговина
Анушич коментира и на ситуацията със сигурността в региона, по-специално на планираните действия на босненските сръбски власти в Босна и Херцеговина.
„Не бих казал, че се страхуваме, но следим отблизо развитието, като се има предвид, че около 350 000 хървати живеят днес в Босна и Херцеговина. Хърватия също следи политическите събития в Сърбия и Косово и като се има предвид, че генералният секретар на НАТО наскоро посети Сараево и изпрати ясни послания, вярвам, че нито НАТО, нито международната общност ще позволят дестабилизирането на региона“, каза Анушич.
Той добави, че Хърватия трябва да бъде подготвена за всякакви сценарии, въпреки че се надява да не се стигне до ескалация.
„Всички казаха, че няма да има война в Украйна, но вече три години там бушува кървав конфликт“, предупреди той, добавяйки, че Хърватия трябва да остане бдителна, тъй като Босна и Херцеговина граничи с Хърватия и е дом на значително хърватско население.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)