ХИНА: Затоплянето на Адриатическо море в дълбочина достига ниво, прогнозирано за края на века

Международно проучване, в което участват учени от Института „Руджер Бошкович“ (ИРБ) в Хърватия, показва, че най-дълбоките части на Адриатическо море се затоплят много по-бързо от очакваното, като промените, прогнозирани едва за края на века, настъпват днес, предаде хърватската агенция ХИНА.
Изследователи от ИРБ са анализирали данни, събрани от Южноадриатическия басейн, най-дълбоката част на Адриатическо море, и са установили ускорено затопляне и засоляване на дълбоките води, със скорост, далеч надвишаваща климатичните прогнози. „Това означава, че промените, очаквани едва към края на века, се случват сега, със сериозни последици за екосистемите, климата и крайбрежните общности“, заявиха от ИРБ.
Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е увеличила с 0,2 PSU. Тези тенденции представляват най-бързо регистрираните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна промяна в климатичния режим на региона, се отбелязва в съобщението на ИРБ.
Работата на д-р Елена Терзич и д-р Ивица Вилибич, публикувана в „Лимнолъджи енд Оушънографи Летърс“ (Limnology and Oceanography Letters), е резултат от международно сътрудничество между хърватски, италиански и словенски учени, които анализират данни от различни океанографски платформи.
„Особено обезпокоителен е фактът, че промените се ускоряват. Това не е постепенна адаптация, а бърз преход към ново състояние, което все още не разбираме напълно“, подчерта Вилибич.
Ускореното затопляне и засоляване на дълбоките води имат значителни последици за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности, което подчертава необходимостта от по-прецизно моделиране на промените в затворени морета като например Средиземно море.
Естественият термостат на Средиземно море се проваля
Адриатическо море може да се счита за естествения „термостат“ на Средиземно море, тъй като влияе върху температурните модели в целия басейн чрез топлообмен, обясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския проток в дълбините на Средиземно море. В продължение на векове това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят кислород на Средиземно море в дълбочина.
Тази природна система сега обаче се променя. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, така че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които допълнително затоплят системата.
Основните двигатели на промените са комбинация от глобалното затопляне и промените във валежите и речния отток. По-високите температури на въздуха означават по-малко студена вода на морската повърхност, а промените във валежите и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.
От ИРБ отбелязват, че тази тенденция се ускорява: между 2012 и 2024 г. скоростта на затопляне на дълбоките води се е увеличила до 0,8°C на десетилетие, в сравнение с около 0,2°C на век преди това.
Промените в Адриатическо море са предизвикателство за Европа
Промените вече засягат живота в морето. Видовете, адаптирани към студени условия, които традиционно са обитавали дълбоки води, сега са изправени пред бързи промени в местообитанията си.
„Видовете, адаптирани към студени дълбоки води, няма къде да отидат“, обясни Вилибич, добавяйки, че заедно с това по-топлите води благоприятстват пристигането на тропически видове от източното Средиземноморие, като се променят цели екосистеми.
Промените в дълбоките води на Адриатическо море биха могли да повлияят и на европейската климатична система. Промените в плътността на дълбоките води влияят на покачването на морското равнище по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените изчисляват, че настоящите тенденции биха могли да доведат до допълнително покачване на морското равнище с 3,3 мм годишно.
Освен това промените в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.
„Интердисциплинарният международен екип предостави цялостна перспектива върху проблем, който надхвърля националните граници. Изследването ясно показва, че промените в Адриатическо море не са просто регионален феномен, а европейско предизвикателство, изискващо координирани действия“, се подчертава в съобщението на ИРБ.
Учените от ИРБ продължават да наблюдават дълбините на Адриатическо море чрез постоянни измервателни станции и международно сътрудничество с партньори в Италия, Словения и други средиземноморски страни. Измерванията и изследванията са подкрепени от международни и национални проекти, включително европейските изследователски инфраструктури Euro-ARGO ERIC и EMSO ERIC, регионални проекти за сътрудничество по програмата Interreg Италия-Хърватия (AdriaClimPlus), национални изследователски проекти (GLOMETS, C3PO) и програми за мобилност от Хърватската научна фондация и словенските и италианските изследователски агенции.
Следващата стъпка ще бъде разработването на подобрени климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на промяна в затворени морета.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)