Хърватия се превръща във фактор в европейската отбранителна индустрия, поемайки водеща роля в производството на дронове


Европейската комисия и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложиха на държавите членки пътна карта до 2030 г. за запазване на мира и готовност за отбрана вчера, която предвижда укрепване на европейските отбранителни способности, очертаване на ясни цели и етапи за преодоляване на пропуските в способностите, ускоряване на инвестициите в отбраната в страните членки и напредък към пълна отбранителна готовност до 2030 г. Хърватия намира своето място в този план в частта за създаване на система за защита от дронове, която се очаква да заработи до края на 2027 г.
"Неотдавнашните заплахи показаха, че Европа е в опасност. Трябва да защитим всеки гражданин и всеки квадратен сантиметър от територията си", каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от хърватската редакция на регионалната телевизия Ен 1.
Пътната карта предлага четири първоначални водещи инициативи: европейска инициатива за отбрана срещу безпилотни летателни апарати, наблюдение на източния фланг, европейски въздушен щит и европейски космически щит. Очаква се те да засилят способността на Европа за възпиране и защита по суша, въздух, море, в киберпространството и космическото пространство.
Целта на плана за отбрана е създаването на опростен и интегриран европейски пазар за отбранително оборудване, което е ключов елемент от повишаването на производството, подкрепа на икономиката и стимулиране на иновациите. Целта е до 2030 г. да се създаде истински пазар на равнище Европейски съюз с хармонизирани правила, които ще позволят на индустрията да поръчва необходимата екипировка достатъчно бързо и в необходимите количества.
Каква ще бъде ролята на Хърватия?
Фон дер Лайен подчерта, че пътната карта цели работа върху по-голямата интеграция. "Трябва да опростим работата, да създадем нови връзки между индустриите ни, университетите, институциите. Заради това днес изпращаме ясно послание на съседите си - да създадем общо средиземноморско пространство с цел напредък и интеграция", подчерта тя, цитирана от хърватската национална телевизия ХРТ. 
Еврокомисарят за Средиземноморието Дубравка Шуица пък посочи, че това споразумение е резултат от интензивни консултации със страните членки на ЕС, партньорите на юг, гражданското общество, младите, факултетите. "Днес имаме право да кажем, че отваряме нова глава. Неотдавнашните събития в Близкия изток и дългоочакваното мирно споразумение ни дават надежда за по-добро бъдеще", каза Шуица.
Вчера върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас съобщи, че ЕС предлага "нова система за защита от дронове, която ще бъде напълно оперативна до края на 2027 г.", информира хърватската редакция на регионалната телевизия Ен 1. Тя подчерта, че системата ще защитава всички страни членки на ЕС от дронове, тъй като те вече са изложени на този риск.
Вчера нидерландския министър на отбраната Руберн Брекелманс пък съобщи, че страната му, заедно с Хърватия и Латвия, поема ръководството в развитието на способностите на ЕС за производство на дронове и системи за борба с дронове. 
Всъщност ролята на Хърватия в пътната карта не е изненадваща, тъй като страната заявява от известно време амбициите си да бъде водещ партньор както в Европейския съюз, така и в НАТО, за производството на дронове.
През юни хърватският министър на отбраната Иван Анушич се срещна с френския си колега и настоящ премиер на Франция Себастиен Льокорню. Анушич каза тогава, че двамата са разговаряли за "хърватската инициатива в рамките на НАТО за поемане на водеща роля в развитието и производството на малки бойни дронове". 
"Хърватия ще настоява да бъде водеща страна в производството и снабдяването с малки дронове докато в Европа продължава укрепването на въоръжените сили", заяви той, цитиран от ХИНА.
В началото на октомври Анушич заяви, че Хърватия е готова годишно да произвежда над един милион дрона или колкото е необходимо и каза, че в скоро време предстои подписване на споразумение за защита от дронове на местната критична инфраструктура.
"Хърватия е на разположение като водеща държава в рамките на НАТО за производство на FPV (First person view) дронове, малки бойни дронове, които често могат да се видят в докладите от бойното поле в Украйна", каза той, цитиран от хърватското издание "Кодекс".
По думите му към момента Хърватия произвежда около 200 000 дрона годишно, които се използват от въоръжените сили на Хърватия, България, САЩ, Франция и Саудитска Арабия и очаква да се използват от още много други държави.
По-рано Анушич отбеляза, че хърватските дронове ще бъдат на 100 процента хърватско производство и ще бъдат "много ефективни, изключително качествени, добри и търсени от страна на съюзниците ни", пише още "Кодекс".
Включването на Хърватия в този сегмент от изграждането на европейската отбрана е ключово за страната и националната ѝ отбранителна индустрия. Въпреки че хърватските медии определят плана като твърде "амбициозен", засега той изглежда успешен.

Тирана

Хиляди хора се събраха в центъра на Тирана на протест срещу Специалния съд за Косово в Хага

Хиляди хора от Албания, Косово и албанската диаспора се събраха в късния следобед на площад „Скендербег“ в центъра на албанската...

Баня Лука

Утре Република Сръбска ще избере временно изпълняващият длъжността президент

Босненската автономна федеративна единица Република Сръбска ще назначи утре временен президент, съобщи днес парламентът ѝ, цитиран от босненската редакция на...

Анкара

Турция наложи сериозни глоби на няколко фармацевтични компании заради некоректни бизнес практики

Турският съвет по конкуренцията е наложил глоби на обща стойност над 235 милиона турски лири (4,8 милиона евро) на 17...

Атина

Гърция кани Турция, Кипър, Египет и Либия на среща по общи теми в Източното Средиземноморие

На изслушване в парламента, посветено на външната политика, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис вчера издигна идеята да бъде организирана среща на...

Анкара

Турция и Либия подписаха нови споразумения за задълбочаване на икономическото си сътрудничество

По време на провеждащия се в Истанбул Пети бизнес и икономически форум Турция-Африка Турция и Либия подписаха два нови меморандума...

Бурса

Водата в двата основни язовира на Бурса свърши

Водата в двата основни язовира, които захранват Бурса с питейна вода - яз. "Нилюфер" и яз. "Доганджъ", свърши напълно, съобщи...