Новият финансов инструмент е насочен към укрепване на отбранителната готовност в целия Съюз чрез съвместни обществени поръчки. Деветнадесет държави членки са изразили интерес към използването на благоприятни заеми, уточнява агенцията.
Комисията ще набира средства на капиталовите пазари и при поискване ще ги разпределя на заинтересованите държави членки въз основа на техните инвестиционни планове в европейската отбранителна промишленост.
Държавите членки вече могат да подготвят своите национални инвестиционни планове, описващи използването на евентуалната финансова помощ, които ще бъдат представени до края на ноември. След това Комисията ще оцени тези национални планове с цел първите плащания да бъдат направени в началото на 2026 г.
Най-големите суми са поискани и отпуснати на Полша (43,7 милиарда евро), Румъния (16,7 милиарда евро), Франция и Унгария (по 16,2 милиарда евро) и Италия (14,9 милиарда евро).
Проектите, отговарящи на условията за финансиране по SAFE, са разделени в две категории. Първата включва производство на боеприпаси и ракети, артилерийски системи, наземен боен арсенал, включително военно оборудване, защита на критичната инфраструктура, оборудване за киберсигурност и подобрения във военната мобилност.
Втората категория, при малко по-строги условия, включва системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, морски надводни и подводни въоръжения, дронове и системи за борба с дронове, както и космически способности и услуги, включително тяхната защита. Втората категория обхваща също изкуствен интелект и оборудване за електронна война.
И за двете категории цената на компонентите, които не произхождат от ЕС, Украйна, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, е ограничена до максимум 35% от прогнозната стойност на крайния продукт.
Държавите членки, одобрени за заеми, ще могат да получат аванс в размер на 15% от общата стойност на проекта. Те трябва да докладват за напредъка по изпълнението два пъти годишно, когато подават заявки за плащане, отбелязва агенцията.