В държавния бюджет за 2026 г. са предвидени 12,5 млн. евро за нуждите на националните малцинства, като 12,1 млн. евро от тях са насочени към програми за културна автономия и двустранно сътрудничество. За сравнение, през 2025 г. за културни програми и дейности бяха одобрени около 11 млн. евро.
За 2026 г. е предложено финансиране на общо 1235 програми, реализирани от 114 сдружения, институции, федерации и общности, след публична покана за кандидатстване, обявена от Съвета. По вид дейност са одобрени 106 програми в сферата на информацията и медиите, 72 издателски проекта, 463 програми за любителски културни дейности, 591 културни събития и три програми по двустранни споразумения.
За първи път през тази година турското етническо малцинство е подало заявления за финансиране на програми за културна автономия чрез Съвета, отбелязва ХИНА.
По време на обсъжданията депутатът Владимир Билек, представител на чешкото и словашкото малцинство, приветства факта, че решението е прието по-рано от обичайното, което, по думите му, ще улесни работата на сдруженията и институциите. Той отбеляза също, че увеличението на средствата е оправдано предвид инфлацията.
Подкрепа за това изрази и депутатът Армин Ходжич, който представлява албанското, босненското, черногорското, македонското и словенското малцинство. Той подчерта необходимостта от по-голям фокус върху електронните медии, включително онлайн портали и видео съдържание.
Депутатът Велко Кайтази, представляващ редица национални малцинства, сред които българското, ромското и еврейското, заяви, че ромската общност се нуждае от по-голяма подкрепа за културни събития, като посочи, че тя няма "родна държава" и всяка година разполага с все по-малко активни сдружения.
Председателят на Съвета Тибор Варга отговори, че всяко малцинство носи отговорност за по-добра организация и разработване на устойчиви програми, като добави, че недоволство би имало дори при значително по-голям бюджет.
Отново 400 000 евро са предвидени за седмичника "Новости" на сръбското малцинство – сума, равна на миналогодишната, но значително по-ниска от поисканите около 700 000 евро, отбеляза хърватската агенция. Решението предизвика критики от представители на редакцията и на Хърватската журналистическа асоциация, които определиха намаленото финансиране като политически мотивирано и предупредиха за рискове за медийната независимост.