Хърватите гласуват днес на първия кръг на президентските избори


Левият президент на Хърватия, който открито критикува военната подкрепа на Запада за Украйна във войната ѝ срещу Русия, се кандидатира за преизбиране, но едва ли ще получи абсолютно мнозинство на първия тур на изборите днес, съобщава Асошиейтед прес.
Президентът Зоран Миланович, който често е сравняван с Доналд Тръмп заради войнствения си стил на общуване с политическите опоненти, се изправя срещу седем други претенденти, сред които е и Драган Приморац, кандидатът на управляващата Хърватска демократическа общност (ХДО).
Очаква се двамата да се изправят на втория тур на 12 януари, ако никой от претендентите не получи повече от 50 процента от гласовете на първия кръг, както прогнозират анкетите.
58-годишният Миланович, който е най-популярният политик в Хърватия, е бил министър-председател в миналото. Популистки настроен, Миланович е яростен критик на настоящия министър-председател Андрей Пленкович и напоследък политическата сцена в Хърватия е белязана от непрекъснати спорове между двамата, отбелязва агенцията. 
"Тъй като предизборната тишина все още е в сила, искам да призова хората да излязат и да гласуват. Да ме подкрепят", заяви Миланович, след като гласува днес. Той прогнозира, че след две седмици ще има втори тур.
Премиерът Пленкович се опита да представи гласуването като вот за бъдещето на Хърватия в ЕС и НАТО. Той нарече Миланович „проруски“ политик и заплаха за международния авторитет на Хърватия.
„Разликата между него (Приморац) и Миланович е съвсем проста: Миланович ни води на Изток, а Приморац ни води на Запад“, каза той.
Въпреки че президентският пост в Хърватия е предимно церемониален, избраният президент има политическа власт и действа като върховен главнокомандващ на армията. 
Миланович критикува подкрепата на НАТО и Европейския съюз за Украйна и често настоява, че Хърватия не трябва да взема страна. Той заяви, че Хърватия трябва да стои настрана от глобалните спорове, въпреки че е член както на НАТО, така и на ЕС. 
Миланович също така блокира участието на Хърватия в ръководената от НАТО мисия за обучение в Украйна, като заяви, че „нито един хърватски войник няма да участва в чужда война“.
Основният му съперник на изборите Приморац заяви, че „мястото на Хърватия е на Запад, а не на Изток“.
Президентската му кандидатура обаче беше помрачена от дело за корупция на високо ниво, заради което миналия месец министърът на здравеопазването на Хърватия беше вкаран в затвора - тема, която заемаше важно място в предизборните дебати, напомня АП.
По време на предизборната кампания Приморац се опитваше да се представи като обединител, а Миланович - като разединител.
„Днес е изключително важен ден“, заяви Приморац, след като пусна бюлетината си. „Хърватия върви напред към бъдещето. Хърватия се нуждае от единство, Хърватия се нуждае от своето глобално позициониране и преди всичко Хърватия се нуждае от спокоен живот“, каза той. 
На трето място в предизборните проучвания се нарежда Мария Селак Распудич, независим консервативен кандидат. Тя насочи предизборната си кампания към икономическите проблеми на обикновените граждани, корупцията и проблеми като намаляването на населението в страната с около 3,8 милиона жители. 
Президентските избори днес са третият вот в Хърватия през тази година след предсрочните парламентарни избори през април и гласуването за Европейски парламент през юни.
Това са осмите президентски избори в Хърватия от обявяването на независимостта на страната.
Над 6500 избирателни секции бяха отворени в Хърватия в 7.00 часа местно време (8.00 часа българско време). Изборният ден завършва в 19.00 часа местно време (20.00 часа българско време). 
Държавната изборна комисия обяви, че избирателната активност в Хърватия до 16.30 часа е била 36,09 процента.
Право на глас в Хърватия и в чужбина имат общо 3 762 224 хърватски граждани. За гласоподавателите в чужбина са открити 105 избирателни секции в 38 държави.
Изборите за президент на Хърватия се следят от около 13 400 наблюдатели, най-много в Загреб – 1773, а най-малко в областта Истрия – 203. Преди пет години, за предишните президентски избори бяха регистрирани почти два пъти повече наблюдатели – 24 270.
От 1992 г., когато се състояха първите преки президентски избори, президенти на Хърватия са били: Франьо Туджман (избран през 1992 г. и 1997 г.), Стипе Месич (2000 г. и 2005 г.), Иво Йосипович (2009 г.), Колинда Грабар Китарович (2014 г.) и Зоран Миланович (2019 г.), напомня агенция ХИНА.

Лондон

Ройтерс: Съюзниците от НАТО избягват публични критики към Турция за правата на човека преди срещата на върха в Анкара

Лидерите на страните членки на НАТО се очаква да не отправят публични критики към състоянието на човешките права в Турция...

Тирана

АТА: Програмата EU4Culture приключи след възстановяването на 23 културни обекта

Програмата EU4Culture, която се финансира от Европейския съюз, приключи в Албания с финализирането на реконструкцията и обновяването на 23 културни...

Прищина

КосоваПрес: Капацитетът на търга за възобновяема енергия в Косово се е увеличил значително до 100 MW, заяви министърът на икономиката

Изпълняващият длъжността министър на икономиката на Косово Артане Ризваноли заяви, че развитието на възобновяемите енергийни източници е необходимо за осъществяването...

Скопие

Буря блокира за часове Скопие

Силна буря блокира улиците на столицата на Северна Македония. Гражданите съобщават в социалните мрежи и на тел. 112 за паднали...

Никозия

КНА: Никозия приветства изявлението на ЕС и Турция в подкрепа на усилията на ООН по кипърския въпрос

Никозия определи като важно съвместното изявление на висши служители на ЕС и турския външен министър Хакан Фидан, което изразява подкрепа...

Солун

Един от пострадалите при нападенията в Солун срещу членове на гръцката управляваща партия „Нова демокрация“ е починал в болницата

Майката на кандидат за депутат от управляващата партия „Нова демокрация“, ранена при палежите тази сутрин срещу членове на партията в...