Селяхаттин Демирташ е бивш съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която прие наскоро името Партия за равенство и демокрация на народите - ХЕДЕП (HEDEP) или накратко ДЕМ (DEM).
От една страна партията ДЕМ не е обявила официално дали ще предложи свой кандидат за кмет на Истанбул за вота на 31 март. На предишните местни избори през 2019 г. кюрдите подкрепиха активно опозиционния кандидат Екрем Имамоглу, който от 20 години насам за пръв път отвоюва мегаполиса от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган. Засега не е ясно дали ще се повтори този сценарий, тъй като към момента продължават преговорите с основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), чийто кандидат за втори мандат е Екрем Имамоглу .
ДЕМ е поискала от НРП ръководството на три общини в мегополиса Истанбул срещу подкрепа за Имамоглу, твърди анализаторът от в. "Хюриет" Абдулкадир Селви. На територията на мегаполиса има 39 общини плюс голямата община на Истанбул.
Дали Башак Демирташ ще бъде номинирана или не за кандидат за кмет на 31 март реално зависи от решението на партията ДЕМ.
“Все още не съм получила предложение от нашата партия ДЕМ за кандидатурата за Истанбул, но хората искат да имаме свой кандидат и ако нашата партия сметне за подходящо да бъде издигната кандидатурата ми, вярвам, че това ще проправи пътя към демокрация и социален мир”, заяви Башак Демирташ в изявление пред медиите.
Резултатите от социологическо проучване, направено миналата седмица от агенция Rawest сред 2000 кюрдски избиратели, показват, че 34,3 на сто от анкетираните одобряват Башак Демирташ за кандидат-кмет на Истанбул. Сърръ Сюрейя Йондер, един от зам.-председателите на турския Меджлис, е подкрепян от 26,5 на сто, а 9,4 на сто предпочитат Осман Байдемир, бивш кмет на Диарбекир.
Според ръководството на ДЕМ кандидатурата на Башак Демирташ е предизвикала силна изненада.
”Тя бе изненада, както за мен самия, така и за ръководството на партията, понеже не е обсъждано преди това”, заяви на пресконференция Сезай Темели, председател на парламентарната група на ДЕМ, подчертавайки, че един такъв вариант ще затрудни ръководството на партията.
Пак според източници от ДЕМ решението на съпругата е обявено под давление на Селяхаттин Демирташ. Кюрдският лидер се намира в затвора от 2016 г. Миналата година той призова колебаещия се кюрдски електорат да гласува на първия тур за кандидата на опозиционния алианс Кемал Кълъчдароглу, който в крайна сметка се провали на вота срещу Ердоган.
След провала Селяхаттин Демирташ обяви, че се оттегля от политическа дейност.
“Седем месеца след като Селяхаттин Демирташ обяви, че се оттегля от активна политическа дейност, сега чрез съпругата си той цели да влияе на политиката”, посочва анализаторът Исмаил Саймаз.
От друга страна НРП предизвика разочарование сред кюрдските избиратели, след като нейни депутати гласуваха за отнемането на имунитета на няколко кюрдски депутати, а вече бившият й лидер Кемал Кълъчдароглу подписа споразумение с националиста Юмит Йоздаг, за да си осигури подкрепа на втория тур на президентските избори. Сред кюрдския електорат битува мнението, че ”НРП се сеща за тях само когато има избори“, посочват анализатори.
“По отношение на Истанбул ДЕМ може да предложи кандидат, но може и да се въздържи, зависи от пазарлъка”, коментират запознати с процесите в Турция, според които адресат на договорките са както опозицията, така и управляващите.
Анализаторът Мурат Сабунджу смята, че “евентуална кандидатура на Башак Демирташ ще затрудни спечелването на кметския пост от Екрем Имамоглу. И обратно, ще улесни кандидата на ПСР Мурат Курум, зад чиято не особено успешна личност всъщност стои Ердоган”, казва той.
Твърди се, че исканията на кюрдите към управляващите са за освобождаване на Селяхаттин Демирташ от затвора и отмяна на законовата уредба, която позволява избраните от ДЕМ кметове да бъдат отстранявани и на тяхно място от да бъдат назначавани от правителството администратори. Не на последно място са надеждите за съживяване на процеса на помирение с кюрдите, от който Ердоган се отказа преди години.
На 31 март т.г. турските граждани ще гласуват за местни органи на властта във всичките 81 окръга на страната, но горещата надпревара ще бъде за мегаполиса Истанбул. Именно спечелването на Истанбул ще бъде голямата победа на предстоящия вот и обратното - този, който загуби града на Босфора, ще бъде принуден да ревизира бъдещите си политически планове. Ето защо всяка кандидатура от досега предложените или тези, които тепърва ще бъдат издигнати в надпреварата за Истанбул, крие потенциала да промени нагласите в една или друга посока.