Той бе приет в интензивното отделение на букурещката болница "Проф. д-р Агрипа Йонеску" на 9 юни т.г., като по-късно бе обявено, че страда от рак на белите дробове. Впоследствие болницата съобщи, че състоянието му се е влошило.
Илиеску има три мандата като държавен глава, като първоначално заема временно поста между 22 декември 1989 г. и 1992 г., а след това печели на избори два непоследователни четиригодишни мандата - от 1992 до 1996 г. и от 2000 до 2004 г.
Роден на 3 март 1930 г. в град Олтеница, окръг Кълъраш, Илиеску играе съществена роля както преди, така и след Революцията от 1989 г., отбелязва в. "Евениментул зилей". Баща му е железопътен работник с комунистически убеждения, който по онова време осъществява нелегална политическа дейност, заради която впоследствие влиза в затвора.
Илиеску завършва лицея "Спиру Харет" в Букурещ през 1949 г., след това учи специалност "Хидроенергия и стопанисване на водите" в Политехническия институт в Букурещ, а по-късно продължава обучението си в Московския институт по енергетика. Политическите му възгледи са повлияни от комунистическата идеология и опита му в Румъния и Съветския съюз, отбелязва изданието "Щир пе сурсе".
През 1944 г., когато е на 14 години, Илиеску се присъединява към Съюза на комунистическата младеж (СКМ), а от 1953 г. е член на Румънската комунистическа партия (РКП). Възходът на политическата му кариера в бърз, коментира медията. На 26 години е назначен за секретар на Централния комитет на СКМ, а по-късно влиза и в Централния комитет на РКП.
През 1980-те години Илиеску влиза в конфликт с Николае Чаушеску, след като критикува някои от политиките му и изразява несъгласие с култа към личността, в резултат на което е отстранен от важните политически постове, които дотогава заема. През 1984 г. е освободен и от длъжността член на Централния комитет на РКП.
Ролята на Йон Илиеску в събитията през декември 1989 г. е съществена, но и противоречива, коментира "Щир пе сурсе". След бягството на Николае Чаушеску на 22 декември Илиеску се появява по телевизията и обявява създаването на Фронт за национално спасение (ФНС), като става негов лидер и по този начин оглавява новата временна власт в държавата до изборите през 1992 г. След това е избран за президент на Румъния за още два мандата - 1992-1996 г. и 2000-2004 г.
През 1996 г. Илиеску губи президентските избори от Емил Константинеску, но четири години по-късно - през 2000 г., се завръща в президентския дворец "Котрочени", след като побеждава националиста Корнелиу Вадим Тудор.
В периода 1996-2000 г. той e сенатор от Социалдемократическата партия, а по-късно става почетен председател на партията.
През януари 2025 г. срещу Йон Илиеску повторно бяха повдигнати обвинения в престъпления срещу човечеството по дело за миньорските походи от 13-15 юни 1990 г., разследването по което започна отначало, след като съдът го върна обратно в прокуратурата. Поради напредналата възраст на бившия президент той даде показания пред прокурорите в дома си.
Според военните прокурори през юни 1990 г. държавните власти са решили да предприемат брутална атака срещу демонстрантите на Университетския площад в Букурещ, която е извършена с участието на над 10 000 миньори и други работници от различни части на страната. Това довежда до смъртта на четирима души, 1388 души понасят физически или психически травми, а 1250 души са лишени от свобода по политически причини.
Срещу Илиеску бяха повдигнати обвинения в престъпления срещу човечеството и по друго дело, свързано с антикомунистическата Революция от 1989 г., което през есента на миналата година беше върнато от съда обратно на Военна прокуратура за преразглеждане.
Според прокурорите около 1150 души са загинали по време на Революцията през декември 1989 г., а други 4500 са били ранени, като най-много жертви са дадени на 22 декември, след като Николае Чаушеску губи властта напълно.
В последното си интервю, дадено преди хоспитализацията, Йон Илиеску заяви, че не се страхува от смъртта. "Страх те е от смъртта, когато живееш с огорчението, че не си направил всичко, което си искал", посочи бившият държавен глава. Той призова румънците да гласуват "за възможни светове, а не за фантазии" и да се интересуват от "реалния живот, а не от утопии".