Конституционният съд на Босна и Херцеговина обявява правителството на Република Сръбска, назначено от Додик, за противоконституционно

Конституционният съд на Босна и Херцеговина обяви правителството на Република Сръбска, избрано през септември 2025 г. по предложение на Милорад Додик, за противоконституционно, потвърдиха днес от седалището на съда в Сараево, цитирани от регионалната телевизия Ен1.
Решението е взето по време на двудневно заседание и се основава на заключението, че Додик не е имал правомощия да предложи кандидат за премиер на федеративната единица, тъй като към момента на даване на мандата вече е бил лишен от поста президент на Република Сръбска. В края на август 2025 г. той възложи съставянето на правителство на Саво Минич, а кабинетът бе избран на 2 септември с гласовете на управляващото мнозинство, въпреки публичните предупреждения за противоконституционност на процедурата.
Додик загуби президентския си мандат съгласно изборното законодателство, след като Съдът на Босна и Херцеговина го осъди на една година лишаване от свобода за неизпълнение на решенията на върховния представител на международната общност, припомня Ен1. Въпреки това управляващото мнозинство в Република Сръбска продължи процедурата по формиране на правителство, което доведе до сезиране на Конституционния съд на Босна от група депутати.
Освен че обяви назначаването на правителството за противоконституционно, съдът постанови, че всички решения, приети от този кабинет от момента на встъпването му в длъжност, също са противоконституционни, с което отвори въпроса за тяхното преразглеждане и правни последици.
В очакване на подобно решение властите в Република Сръбска предприеха действия за ограничаване на ефектите му, припомня телевизията. Миналата седмица Саво Минич подаде оставка, след което временният президент на Република Сръбска Ана Тришич Бабич незабавно му връчи нов мандат в опит да се заобиколи нарушаването на конституцията. На 18 януари парламентът на Република Сръбска избра ново правителство, отново начело с Минич, което положи клетва в петък.
Минич определи процеса като реконструкция на кабинета, тъй като бяха сменени няколко министри. Законността на новото правителство обаче също е поставена под въпрос. Опозиционни партии в Република Сръбска сезираха Конституционния съд на федеративната единица с искане да се прецени конституционността на назначаването на Ана Тришич Бабич, тъй като конституцията на Република Сръбска не предвижда длъжност "изпълняващ длъжността президент".
Съгласно конституцията, при възпрепятстване на президента неговите правомощия следва да бъдат поети от един от двамата вицепрезиденти – процедура, която не беше приложена след отстраняването на Додик, отбелязва Ен1. Решението на Конституционния съд на Република Сръбска по този въпрос се очаква до април.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна (1992-1995 година), страната беше разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.