По това време адвокатът на Додик Горан Бубич, обяви, че ще бъде подадена жалба до Конституционния съд на Босна и Херцеговина, като заяви, че това са необходими стъпки за по-нататъшно обжалване пред Европейския съд по правата на човека.
Додик беше признат за виновен в подписването на указ за обнародване на закони, които Върховният представител в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит преди това беше отменил. С тези закони законодателните органи в Република Сръбска се опитаха да предотвратят прилагането на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и Върховния представител на територията на федеративната единица, населена предимно с босненски сърби.
Вторият обвиняем по делото – Милош Лукич, изпълняващ длъжността директор на Държавния вестник на Република Сръбска, който публикува оспорваните закони, беше оправдан в първоинстанционното производство, което беше потвърдено от апелативния състав.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.