В кратка и мотивирана позиция магистратите посочват, че законът е изготвен въз основа на научни данни, които показват, че популацията на кафявата мечка е прекомерно голяма и алтернативните мерки за защита на популацията не са достатъчни. Според тях нито Директивата за местообитанията, нито съдебната практика на Съда на Европейския съюз установяват, че мерките относно защитата на видовете и местообитанията трябва да се регулират изключително от изпълнителната власт.
Решението на съда е окончателно.
Държавният глава твърдеше, че законът нарушава както Конституцията, така и европейското законодателство за защита на строго пазените видове.
„Нивото на превенция, осъществявано при планиран ежегоден лов, може да се счита за непропорционална мярка, освен ако не е научно доказано, че популацията на кафява мечка е прекомерно голяма и че други решения за запазване на екологичния баланс и безопасността на популацията не са достатъчни“, се посочваше в жалбата на Никушор Дан.
В документа се твърдеше още, че законът не установява ясни критерии за оценка на популацията на мечките, не споменава анализираните алтернативни методи и не обосновава въздействието върху опазването на вида.
В началото на годината министърът на околната среда Диана Бузояну съобщи, че се планира хиляди километри електрически огради да бъдат инсталирани в Румъния, за да се ограничат ситуациите, в които хората влизат в конфликт с диви животни.
Случаите на нападения стават все по-чести, а в редица планински и горски райони на Румъния местното население от години настоява за решение на проблема с мечките. В края на май и български турист бе нападат от мечка на едно от живописните планински шосета в Румъния, след като хвърлил храна на дивото животно.
Храненето на мечки се санкционира с глоби в размер между 10 000 и 30 000 леи (1909 евро – 5727 евро).
Румъния има най-голям брой кафяви мечки в Европа или три пъти повече, отколкото е оптималният брой от гледна точка на територията, като популацията непрекъснато нараства, показват данните на ресорното ведомство.