По думите му икономическият проблем е основният стратегически проблем пред българите в Западните покрайнини, тъй като малкият местен пазар, недостатъчните инвестиции и ограничените възможности за работа водят до изтичане на младите хора. В периферните общини преобладават микропредприятията, търговията, услугите, семейните производства и селското стопанство, но липсва бизнес, който да създава местна икономическа екосистема.
Цанов предложи модел, при който Сърбия предоставя земя, работна сила и местна производствена база, а България участва с капитал, технологии и управление. По този начин, посочи той, Западните покрайнини от периферия дефакто ще се превърнат в център. Цанов посочи и необходимостта от развитие на пълна производствена верига, каквато в момента липсва – от земеделието през преработката и опаковането до брандирането и продажбата извън региона.
Според него България може да създаде и гаранционен финансов инструмент, който да поема част от инвестиционния риск и да улеснява достъпа на местния бизнес до кредити. Той подчерта, че икономическото сътрудничество би било по-приемливо за сръбската страна, ако е насочено към инвестиции и създаване на работни места, без да се възприема като намеса във вътрешните работи.
"Коридорът" между България и Сърбия, по думите му, може да бъде практичен инструмент, в който се срещат българският интерес към развитието на общността и сръбският прагматичен интерес от икономически растеж.