Днешното заседание създаде напрежение в Северна Македония и предизвика множество коментари и позиции от политически парти и анализатори, а в началото на седмицата от най-голямата албанска партия в страната ДСИ застанаха на „езикова стража” пред сградата на Конституционния съд. От ранните часове на деня в центъра на Скопие имаше засилено полицейско присъствие, а лидерите на "Европейския фронт" пристигнаха в шатрите на „езиковата стража”.
На заседанието, както предварително бяха обявили, в знак на бойкот не присъстваха двамата съдии от албански произход Осман Кадриу и Насер Айдари. При непълен състав на съда съдията Фатмир Скендер даде предложение за оттегляне на тази точка от дневния ред и след като това не се случи, напусна заседанието, съобщиха медиите в страната.
Петима от шестимата останали на откритото за медиите заседание на Конституционния съд съдии подкрепиха решението за провеждане на подготвително заседание. Единствено бившият председател на съда Добрила Кацарска предложи инициативата за определяне на конституционността на Закона за употреба на езиците да се проведе, след като и резюмето на съдията-докладчик вече е готово.
Част от медиите в Северна Македония вече обявиха, макар и непотвърдено от Конституционния съд, съдържанието на резюмето, според което Законът за езиците произтича от конституцията на страната и би трябвало да бъдат разгледани единствено препоръките на Венецианската комисия по отношение на него.
Преди и по време на заседанието лидерите на коалицията "Европейски фронт", депутати от коалицията, членове и симпатизанти на партиите членки на фронта пристигнаха в шатрите пред сградата на Конституционния съд, а след като стана ясно решението на съда заместник-председателят на ДСИ Буяр Османи обяви, че е „абсолютно недопустимо съдът да провежда заседания по чувствителни теми в моноетнически състав”.
По думите му решението за провеждане на подготвително заседание е само продължение на процеса по отмяна на Закона за употреба на езиците.
„С отсъствието си тримата конституционни съдии от етническите общности дадоха достатъчен знак, че заседанието трябва да бъде прекратено незабавно. Такива моноетнически срещи или сесии винаги са били предвестник на лоши времена в многоетническите държави”, обяви Османи, който добави, че "езиковата стража" ще застане отново пред Конституционния съд в деня на подготвително заседание на съда.
Преди дни премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски, който обвини ДСИ, че създава етническо напрежение, "за да бъде забелязан", обяви на днешното заседание, че "няма да се случи нищо". Подобно мнение изрази и коалиционният партньор в правителството на ВМРО-ДПМНЕ - коалицията от албански партии ВЛЕН. В съобщението си от днес СДСМ, която досега се въздържа от коментари по темата, обяви, че осъжда "политизирането и манипулирането по чувствителни въпроси, които имат потенциал да нарушат стабилността на държавата и да поставят под въпрос съвместното съществуване" в страната.
"Тази практика на нагнетяване на напрежение не допринася за решаването на проблемите - напротив, задълбочава ги. Отговорността за бъдещето на страната ни е споделена и никой няма право да злоупотребява със Закона за използване на езиците за тяснопартийни интереси. Ето защо сме на мнение, че всяка промяна в Закона за използване на езиците трябва да бъде съобразена с препоръките на Венецианската комисия. СДСМ смята, че всички законови решения трябва да бъдат ясни, приложими и в съответствие с европейските стандарти, но и в духа на мултикултурализма в Република Северна Македония и Охридския рамков договор", се казва в позицията на партията.
Вчера президентът на страната Гордана Силяновска, която е професор по конституционно право, призова политиците да дадат възможност на Конституционния съд да се произнесе без натиск и съобразно конституцията на страната.
Законът за употреба на езиците в Северна Македония бе приет през 2018 г., но тогавашният президент Георге Иванов отказа да подпише указа за него, а общо 12 инициативи за обявяване на целия закон, части от него и такива, атакуващи процедурата по влизането му в сила бяха внесени през 2019 г.