КосоваПрес: 25 години чакане и безпокойство, Али Хаволи разказва през сълзи за изчезналия си брат

„Закъсня цял ден и не дойде“, казва Али Хаволи за брат си, когото чака от 28 март 1999 г. Страданията, които е преживял през тези 25 години, казва, че не пожелава дори на врага си. Със сълзи на очи той разказва за 29-годишния си брат Скендер Хаволи, когото видял за последно на Байрама. Али споделя, че за него вече няма празник и радост, но подчертава, че не е загубил надежда. В разказа си пред КосоваПрес седемдесетгодишният мъж говори за разочарованието си от свършеното от местните власти в процеса на изясняване съдбата на изчезналите. Правителствената комисия за изчезнали лица казва, че настоява Сърбия да предостави информация, но председателят й Андин Хоти се съмнява, че Европейският съюз приема сериозно въпроса за изчезналите хора. Това предаде за БТА агенция КосоваПрес.
Али Хаволи от Фуше Косово всеки ден чака някаква информация за брат си, който бил отведен от трима маскирани сърби.
„Беше 28 март, не помня дали беше денят на Байрама или вечерта на Байрама, тук нямаше къщи, беше празно. Жителите на Фуше Косово започнаха да бягат и да се изтеглят на третия ден на натовските бомбардировки. Брат ми каза, че отива да види какво е положението. Когато стигнал до железницата, трима маскирани сърби го заловили. Съсед, чиято къща е по-надолу, видял тримата, които хванали брат ми, но се е уплашил и просто се е опитал да се спаси и избягал. След войната, открихме, че трима маскирани са го взели от железницата, ние се върнахме веднага, бяхме бежанци в Македония, разказва през сълзи Хаволи за КосоваПрес.
В продължение на 25 години той не спира да търси брат си, когото нарича „Кенди". След войната той информира Международния червен кръст и дава проби, но все още чака.
Хаволи говори с разочарование и за работата на местните институции, докато държи в ръцете си снимката на Скендер, единствената следа от него.
„Нямаме възпоменателна плоча в Косово Фуше, нямаме табелка с име. Мога да го направя сам, там в началото е мястото, то е негово (на брат ми), мога да направя паметник като Албин Курти, който го направи в Подуева, но не си струва, държавата трябва да го направи. Аз имам само тази снимка на брат ми, понякога я крия, така че другите да не я виждат. Кажете ми нещо, което правителството е направило за изчезналите лица?", казва между другото той.
За над 1600 изчезнали лица, Ахмет Грайчевци от Координационния съвет на членовете на семействата на изчезнали лица казва, че Сърбия знае местонахождението им.
„Предишните правителства, а и това, направиха малко и не каквото трябваше. Осъзнаването на проблема с изчезналите лица е засенчен именно от нашето правителство, от нашите правителства като цяло. Не повишиха информираността, не направиха изложби, не проведоха международни конференции. Защото имаме враг, преминал от геноцид към канибализъм. Всичко в Сърбия се записва добре и подредено и поради тази причина се иска отваряне на архивите. В момента, в който се отворят архивите, всичко ще стане ясно”, казва Грайчевци.
За всички тези години на чакане, добавя Грайчевци, членовете на семействата изпитват тревога и травма.
Измина повече от година от приемането на декларацията за безследно изчезналите лица, но председателят на Правителствената комисия за безследно изчезнали Андин Хоти казва, че не е предприета нито една стъпка.
Над 1600 души все още се водят за изчезнали през последната война в Косово.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)