Тази стойност беше достигната само пет месеца след като през март американският дълг постави предишния рекорд от 39 трилиона долара. Пет месеца по-рано, през октомври, той достигна 38 трилиона долара.
Безпрецедентният размер от 40 трилиона долара откроява конкуриращите се приоритети на администрацията – от увеличаването на разходите за отбрана, на които САЩ разчитат за водената от президента Доналд Тръмп война с Иран, започнала преди почти шест месеца, до понижаването на цените на бензина и хранителните продукти.
Говорителят на Белия дом Куш Десай заяви, че администрацията на Тръмп „се е съсредоточила върху ограничаването на разхищенията, измамите и злоупотребите при федералните разходи, като същевременно ускорява икономическия растеж, за да насочи съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на САЩ в правилната посока“.
Експерти обаче казват, че стремително нарастващият дълг и достигането на поредния рекорден праг вече се отразяват на портфейлите на американците, като оскъпяват заемите за жилища и автомобили, водят до по-ниски заплати заради по-малкото средства, с които компаниите разполагат за инвестиции, и повишават цените на стоките и услугите.
Привържениците на балансирания бюджет предупреждават също, че дългосрочната тенденция към все повече заеми и все по-големи лихвени плащания ще изправи американците пред по-трудни избори във фискалната политика.
В САЩ действа законово установен таван на държавния дълг, тоест ограничение върху федералните заеми, който Конгресът има правомощието да определя, променя или премахва. Центърът за двупартийна политика изчислява, че САЩ най-вероятно ще достигнат тавана от 41,1 трилиона долара в периода между края на зимата и средата на лятото на 2027 г., което ще наложи Конгресът отново да гласува дали да го повиши, или временно да преустанови действието му.