„Въвличането във война е притеснително за всеки“, спомня си Джейми Шей в интервю за КосоваПрес, заявявайки, че основното чувство през 1999 г. е, че „няма алтернатива“.
НАТО реши да се намеси в Косово с цел да спре терора, извършван от сръбските сили във войната от 1998/99 г.
НАТО провеждаше втората си по големина бойна операция, след тази в Босна и Херцеговина през 1995 г.
За първи път алиансът действаше с военна сила без изричното одобрение на Съвета за сигурност на ООН.
Джейми Шей, гласът на НАТО по време на бомбардировките, поглежда назад и си спомня това време като дълбоко тревожно за всички.
Но беше ли това правилното решение според него?
Бомбардировките на НАТО, които започнаха на 24 март 1999 г., продължиха 78 дни до споразумението от Куманово.
Споразумението отбеляза капитулацията на Сърбия и доведе до изтеглянето на нейните сили от Косово.
Споразумението беше договорено между КейФОР и военните на бивша Югославия.
То също проправи пътя за разполагане на международни мироопазващи сили, водени от НАТО, в разкъсваното от война Косово.
Според бившия говорител на НАТО, който остана в Косово през юни 1999 г., страната е постигнала значителен напредък.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)