Същевременно лидерът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви, че няма да позволи установяването на безвизов режим между Босна и Косово и пълна свобода на движение на гражданите на двете страни.
Политиците в Република Сръбска, сръбската съставна единица в Босна и Херцеговина, отказват да позволят на косовските граждани да влизат в Босна с издадени от Косово документи за самоличност, защото виждат в това де факто признаване на независимостта на Косово, отбелязва агенцията.
Хората рядко пътуват от Босна до Косово и обратно, тъй като заради сложната процедура се налага да чакат за виза със седмици, отбелязва ХИНА.
"Докато Република Сръбска отказва да ратифицира споразумението за мобилност за свободно движение с лична карта, което моята страна първа в региона ратифицира в парламента, аз реших да сложа край на чакането. От 1 януари следващата година Република Косово едностранно ще позволи свободно движение за гражданите на Босна и Херцеговина с лична карта", заяви Курти в Берлин.
Решението на косовското правителство обаче не промени позицията на Додик. В изявление пред местни медии в Република Сръбска той използва за косовските албанци пренебрежителното название "шиптари", отбелязва ХИНА.
"Те трябваше да знаят, че Босна и Херцеговина не признава едностранно самопровъзгласилото се Косово и че, естествено, тя няма да позволи на шиптарите да влизат в Босна и Херцеговина с лични карти. Мюсюлманите, разбира се, ще го направят, но Република Сръбска - не", заяви Додик.
Босна и Херецговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати.