По-рано днес румънският премиер Марчел Чолаку съобщи за подписването на политическо споразумение между Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) и парламентарната група на националните малцинства.
Според Чолаку целите на коалицията са защита на мястото на Румъния в Европа и НАТО, както и защита на националната идентичност.
„НЛП подписа този протокол за коалиция, за да може страната ни да има стабилно правителство в труден период, за да предприемем мерки за поддържане на бюджетните разходи в границите на нормалното, за провеждане на реформи и за създаване на условия за развитие на страната ни“, каза днес лидерът на НЛП на пресконференция в парламента заедно с лидерите на СДП, ДСУР и представителя на националните малцинства.
Боложан допълни, че едно от нещата, които този протокол предвижда, е определянето на общ кандидат за позицията президент на Румъния.
„Ние постигнахме консенсус този кандидат да бъде г-н Крин Антонеску, като всяка политическа партия ще номинира и одобри тази кандидатура в своите вътрешни органи“, заяви той.
Новото румънско правителство ще трябва да одобри календар за нови президентски избори в два тура. Трите партии в коалицията се споразумяха да подкрепят един кандидат за президент в опит да попречат на представител на радикалната десница да спечели, отбелязва Ройтерс.
Мандатът на президента Клаус Йоханис изтече в събота, но той ще остане на президентския пост до избора на нов държавен глава, след като първият кръг на президентските избори, произведен на 24 ноември, беше анулиран от конституционния съд два дни преди втория кръг заради подозрения за външна намеса и манипулации. На втория кръг трябваше да се явят независимият крайнодесен проруски кандидат Калин Джорджеску и кандидатката на центристкия Съюз за спасение на Румъния (ССР) Елена Ласкони.
Заедно с представители на местните етнически малцинства, трите партии - СДП, НЛП и ДСУР ще имат минимално мнозинство в законодателния орган. СДП спечели най-много места в парламента на изборите на 1 декември, в които три ултранационалистически и крайнодесни формации, някои с явни проруски симпатии, получиха около една трета от местата.