Важен акцент бе мониторингът на собствеността на медиите в Западните Балкани. Кой е собственикът, кой ги спонсорира, това са въпроси, които често остават без отговор, констатираха участниците в събитието.
Според тях прозрачността е основният проблем на медиите в Косово. А статистиките показват, че 82 процента от хората вярват на телевизионните канали.
Гордана Андрич от Мрежата за разследваща журналистика (BIRN) Сърбия даде пример с популярната в региона телевизия PINK, собственикът на която имал и много други бизнеси. В Сърбия обаче не можеш да получиш тази информация, каза Андрич.
В Босна и Херцеговина обществото е с твърде сложна история и ситуация. В страната не действа медиен закон. Хората в зряла възраст гледат повече телевизия, а младите са в интернет. Собственикът не е задължително да е видим или известен. Често на въпроса „кой е собственикът", от медиите отговарят: „Не Ви дължим отговор, защото няма закон, който да ни задължи“.
Медийният пазар в Албания е направо претъпкан. Това поставя много сериозно въпроса за собствеността на медиите и контрола върху концентрацията на медийната собственост, акцентира друг участник в конференцията.
Вечен проблем е и този за политическия контрол върху медиите. Дори когато в някои от тези държави има медийно законодателство, то рядко санкционира случаите на политически контрол, особено, когато не е съвсем директен.
Концентрирането на медийната собственост в Черна гора е сложен въпрос, тъй като няма надеждни данни, за да измерим това, заяви Вук Мараш (BIRN). Ако погледнем практиката, много притежатели на медии имат друг основен бизнес. Това е информация, която не е лесно да се набави. Още по-голяма е загадката при медиите в интернет, добави Мараш.
Убийството на един главен редактор, заплахите към журналисти, опитите на държавата за контрол върху медийното съдържание, това са съществени проблеми на медийната среда в Черна гора, допълни картината той.
Ако трябва да се обобщи казаното за Република Северна Македония, то е: отложени реформи в медиите. Политическият контрол и манипулациите в голяма степен са намалели след 2017 г. благодарение на закона. Ана Петрушева разказа, че печатните медии в страната се сблъскват с огромни трудности. Затова през 2018 г. държавата започва да ги подпомага финансово. Милиони отиват годишно за телевизиите. Вече и онлайн медиите искат подкрепа, защото засега не получават дотации от държавата.
Кражбите на информация, копи-пейст журналистиката, всичко това сваля нивото на медиите и е сериозно предизвикателство пред тези, които упорстват да развиват качествено съдържание, бе друго обобщение в хода на конференцията, която продължава и в момента.