Ливан е в изключително критична, но все още обратима фаза, подчерта министърът на социалните въпроси на Ливан Ханин ал Саиед в интервю за Атино-македонската информационна агенция (АНА-МПА) по време на серия от срещи в Организацията на обединените нации тази седмица. Ал Саиед подчерта, че въпреки сериозното влошаване на ситуацията със сигурността и големия хуманитарен натиск, „страната не се е разпаднала“, предаде за БТА агенция АНА-МПА.
Министърът на социалните въпроси на Ливан каза, че правителството работи „денонощно“, като основният му приоритет е справянето с хуманитарната криза и предоставянето на подкрепа на един милион разселени лица, като същевременно отбеляза, че дори след неотдавнашната масивна израелска атака, която тя определи като „Черна сряда“, по време на която „в рамките на 10 минути бяха ударени над 100 цели и 300 души бяха убити“, не избухнаха вътрешни конфликти, нещо, което тя отдава на избора на ливанското общество да не се връща „към времето на гражданската война“.
Пълното интервю на министъра на социалните въпроси на Ливан пред агенция АНА-МПА и Г. Гарандзиоти:
След събитията на терен колко близо е Ливан до нов срив?
„Ситуацията е наистина трудна и напрегната. Трудна е, но може да бъде спасена. (Ливан) не се е разпаднал. Нашето правителство е много ангажирано и работи денонощно. Преди всичко, за да се справим с хуманитарната криза, която е основен приоритет. Това е нашият първи приоритет. Да търсим финансиране и други неща за един милион разселени лица.
И мисля, че ако вземем предвид случилото се миналата сряда - това, което наричаме „Черната сряда“ - когато израелците в рамките на 10 минути удариха повече от 100 цели и 300 души бяха убити, а въпреки това граждански конфликти не избухнаха, това е така, защото ливанският народ не иска да се връща към миналото. Не иска да се връща към времето на гражданската война.
Хората все още се надяват, което означава, че все още са способни по някакъв начин да преодолеят гнева, който изпитват. Много общности имат много гняв едни към други, към израелците, но дори към „Хизбула“, защото мнозина в Ливан смятат, че групировката ни е въвлякла в тази война. Не сме я искали ние.
Мисля, че дори разселените хора, с които разговарям, са гневни, защото първо, насред Рамазана им се наложи да напуснат домовете си и да излязат на улицата, и второ, защото много от тях не виждат кога напрежението ще свърши.
Следователно ние наистина сме в критична точка, където, първо, е необходимо прекратяване на огъня. Второ, международната общност трябва да увеличи финансовата си подкрепа. Засега разполагаме само с 30% от това, от което се нуждаем. И това е много важно. Това е основното ми послание по време на пътуването ми тук и във Вашингтон: ако искаме да избегнем истински разпад на Ливан, е необходима сериозна подкрепа.“
Говорихте за необходимо прекратяване на огъня. Дипломатическите усилия започват утре във Вашингтон с посредничеството на САЩ. Оптимист ли сте?
„Надяваме се, че ще има положителен резултат. Какъв точно ще бъде той, предстои да видим, но това е първата стъпка. Първа стъпка сред многото стъпки. Знаем, че това е процес, който ще отнеме време и ще изисква много повторения. Но може би това е, което наричат „разчупване на леда“. Трябва да бъда оптимист. Заради Ливан, заради ливанците. Не можеш да губиш надежда. Като страна сме преживели толкова много и всеки път се изправяме. И ще го направим пак този път.“
Може ли ливанското правителство да гарантира разоръжаването на „Хизбула“?
„Като правителство вече взехме решението. Взехме решението на 5 август миналата година. И го взехме отново - взехме поредица от решения, които са исторически. Никога досега в историята на „Хизбула“ не се е случвало правителството да каже, че оръжията им са незаконни. Не трябва да има оръжия извън контрола на държавата, независимо дали става дума за „Хизбула“, или за други фракции, палестински фракции или други. Така че е много ясно. Няма никакво шикалкавене за това, че оръжията им са незаконни. Сега те са и политическа група. Те имат общности и това е друга тема, но оръжията извън (контрола на) държавата са незаконни и само държавата, правителството може да обявява война и мир. Разбира се, те пренебрегнаха това, нарушиха го и ни въвлякоха в тази война, която можехме да избегнем. Убедена съм, че можехме да избегнем тази война, въпреки всички, които казват „не, Израел щеше да удари така или иначе“. Но вярвам, всеки път, когато сме заседнали в наратив от рода на „О, Израел щеше да го направи така или иначе, така че няма проблем, ние го направихме“ - не приемам това. В крайна сметка, трябва да имаш държава. Ако искаме наистина да се противопоставим на Израел, е по-добре една държава срещу друга държава, отколкото въоръжена групировка срещу държава, в която никога не би имало доверие, нито в международен план. Това раздели ливанския народ, още повече като се има предвид, че над 80% не искат да има оръжия извън (контрола на) държавата. Имам предвид, че повечето ливанци, включително тези, които биха могли да подкрепят общностите, от които произлиза „Хизбула“, много от тях също не искат да има (оръжия) извън (контрола на) държавата. Но техният аргумент е, че „държавата досега не ни е защитила“. Аргументът в отговор е „нито пък всичките тези оръжия са ви защитили“, а напротив – те ви донесоха разрушение. Триста села на юг са разрушени, знаете ли, огромно разселване, близо 70 000 жилища са разрушени, също и мостове. Така че как „Хизбула“ може да твърди, че защитава страната? Ако на армията се даде този шанс, би било по-правдоподобно, поне в международен план. Това е правителството, което се опитва да поддържа мира и суверенитета на страната си“.
Как оценявате международната подкрепа за Ливан досега?
„Към момента на около 30% от нуждите ни. Разбира се, благодарим на тези, които ни помогнаха, но се намираме в регион, където приятелите ни от Персийския залив също си имат свои разбираеми проблеми. Освен това в световен мащаб през последните две години имаше 50% съкращение на хуманитарната помощ. Каквото и да получим, е добре дошло, но не е достатъчно.
Точно това застъпвам тук в ООН и във Вашингтон: ако искате Ливан да бъде спасен - и това е важно не само за самия Ливан, а и за региона, не трябва да има още една провалена държава в региона.
От началото на войната получихме около 100 милиона долара, а в предишната война през 2024 г. Ливан получи около 700 милиона долара. Разбирам регионалните и международните трудности, но очевидно се нуждаем от повече подкрепа.“
Срещи с кого предвижда вашата програма през седмицата в ООН за тази цел?
„Срещнах се с висши представители на ООН от различни агенции. Генералният секретар посети Ливан преди три седмици и имахме много добър разговор с него. Ще се срещна и със заместник-генералния секретар Амина Мохамед и с агенции като ПРООН, Фонда на ООН за населението и други, с които си сътрудничим.“
Каква е ситуацията в страната според официалните данни, с които разполагате?
„Трудно е. Имаме един милион разселени лица. Много от тях са съсредоточени в Бейрут, Саида и планината Ливан. Натискът е огромен. Някои подслони приютяват към 1500 души. Колкото и помощ да предоставяме, тя не е достатъчна. Не е достойно да се живее в приют. Осемдесет и пет процента от разселените лица са извън приютите и това е огромно предизвикателство. Нуждаем се от финансиране за програми за директна парична подкрепа, за създаване на работни места, защото тези хора днес нямат работа. Работните им места са унищожени. Първо войната трябва да спре, за да могат да се върнат, а след това трябва да бъдат подкрепени, за да възстановят живота си.“
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)