Косово кандидатства за членство в ЕС на 15 декември 2022 г. и засега остава единствената страна в региона, която все още няма статут на страна кандидат, припомня РСЕ.
„Що се отнася до Косово, всъщност има две неща, които ЕС може да направи. Едното е Европейската комисия да издаде становище. И, разбира се, знам, че държавите членки са тези, които трябва да изпратят становище до Европейската комисия. Не съм получила никакви сигнали от държавите членки, че влизането на Косово в ЕС може да се случи по време на датското председателство, но разчитам на това“, каза Кос.
В интервюто тя изрази още очакванията си, че до края на мандата ѝ като комисар в ЕК Черна гора и Албания биха могли да станат членове на Европейския съюз.
„Би било провал, ако не въведем нито една нова държава членка в ЕС по време на мандата на настоящата Европейска комисия, и съм сигурнa, че можем да го направим. Можем да направим това с Черна гора. Всички глави са отворени, така че ще работим по тяхното затваряне, за да можем да завършим процеса до края на 2026 г. от техническа гледна точка. С Албания бихме могли да завършим процеса от техническа гледна точка до края на 2027 г. Защо казвам от техническа гледна точка? Тъй като това е процедура на преговори, страните кандидатки трябва да осъществят реформи, но след това зависи от държавите членки да решат дали ще станат членове или не“, подчерта Кос пред РСЕ.
Относно възможността за разговор с Милорад Додик, проруския президент на федеративната единица Република Сръбска в Босна и Херцеговина, Кос заяви, че „е трудно да се говори с някого, който работи срещу интересите на страната си“.
„Трудно е да се работи с някого, който не прави всичко възможно в интерес на страната си, Босна и Херцеговина. И е трудно да се работи с някого, който се противопоставя на териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред. И това е една от причините, поради които все още не успяваме да започнем преговори с Босна и Херцеговина, въпреки че страната има статут на кандидат, но поради вътрешнополитическата ситуация, те дори не могат да назначат главен преговарящ. Те не са в състояние да изложат на хартия програма за реформи, която ще им позволи да получат един милиард евро от Плана за растеж на ЕС. Така че наистина работим по въпроса сега. Но все пак има някои положителни моменти, а именно, че в Република Сръбска има опозиция, която става все по-конструктивна, и това би могло да бъде пробив за преговорния процес“, поясни Кос.
Марта Кос пристига днес в Белград в разгара на политическа криза в Сърбия, започнала преди шест месеца след срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души, което отприщи вълна от протести срещу властта, предвождани от сръбските студенти. На въпрос дали се страхува, че посещението ѝ в този момент в Сърбия би се разчело като подкрепа за президента Александър Вучич, Кос отрече подобни съмнения и заяви, че смята, че посещението ѝ е от голямо значение за европейския път на Сърбия и че ще се срещне първо с новия премиер на страната, а след това и с представители на организации на гражданското общество, с които поддържа постоянен контакт, както и със студентите.