Време е за задълбочаване на структурните реформи, за да се подпомогне сближаването на Хърватия с развитите европейски страни и да се увеличи производителността и потенциалният икономически растеж, посочи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в края на редовното си посещение в Хърватия. Препоръчва се и ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор.
В доклада се посочва, че растежът на хърватската икономика продължава да е сред най-бързите в еврозоната, като е постигнат и значителен напредък в стандарта на живот на гражданите. Мисията очаква, че след реалния растеж на Брутния вътрешен продукт в последната година до близо 4 процента, хърватската икономика ще се забави през 2025 г. до 3,1 процента, докато за 2026 г. се прогнозира растеж от 2,7 процента.
"Силното местно търсене, на което влияят повишените реални доходи на домакинствата, ниските лихвени проценти и вложенията, финансирани с европейски средства, ще наваксат възможните негативни последствия на повишената глобална неизвестност и слабия растеж на търговските партньори", се отбелязва в доклада.
МВФ призовава и за по-значително намаляване на фискалния дефицит, което ще бъде до голяма степен осъществено в началния период, с цел постигане на структурно първично салдо до 2030 г.
"Анализът ни показва, че стимулиращата фискална политика, особено в частта, свързана с реформата на заплатите в публичния сектор, играе важна роля от 2024 г. насам по отношение на инфлацията. Освен това, бързият растеж на постоянните разходи за заплати и социални помощи намалява гъвкавостта на бюджета, което може да застраши публичните инвестиции в случай на негативни шокове“, се посочва още в доклада.