Сръбското Министерство на външните работи заяви днес, че протестната нота, изпратена днес от босненското външно министерство, потвърждава, че авторите на нотата не са заинтересовани от добросъседските отношения, предаде ТАНЮГ. Протестната нота бе изпратена днес заради участието на сръбски представители в обявения за противоконституционен "национален празник" на босненската Република Сръбска.
Република Сръбска - едната от двете съставни части на Босна и Херцеговина, отбелязва днес "националния си празник", който е обявен за противоконституционен от босненското правосъдие. В честванията участваха и представители на държавните институции на Сърбия, включително сръбският премиер Милош Вучевич и председателката на парламента Ана Бърнабич.
В протестната нота босненските власти определиха участието на сръбските представители в честванията в Баня Лука като подкрепа на незаконни дейности, насочени срещу конституционно-правния ред в Босна.
„Невероятно е и изключително притеснително, че властите в Сараево смятат за удачно да изпращат протестна нота на Сърбия, като същевременно посрещат на официално посещение (премиера на Косово) Албин Курти, чиято политика и действия очевидно нарушават суверенитета и териториалната цялост на Сърбия“, пише сръбското министерство.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово. Босна също не признава независимостта на Косово, заради съпротивата на босненските сърби. Миналия месец косовският премиер беше на първото си официално посещение в страната за участие в конференция, но също така се срещна и с двама от тримата членове на босненското Председателство.
„С този акт Сараево съзнателно игнорира законните и легитимни интереси на Сърбия, с което допълнително натовари отношенията между нашите държави. Изпращането и публикуването на тази нота съответно представлява само още едно потвърждение, че нейните автори не са заинтересовани от добросъседските отношения“, посочи сръбското външно министерство днес.
Според сръбските власти протестната нота представлява по-скоро „медийна престрелка“, с която Сараево се опитва да спечели политически точки, като така подценява обществеността както в Босна и Херцеговина, така и в Сърбия.
Сръбският премиер Милош Вучевич също коментира протестната нота.
„Странно ми е, че това се прави от някой, който постоянно говори за Босна като за своя държава, родина, (…) и иска Босна да бъде функционална държава, да се укрепва. Звучи невероятно да казвате това, а да правите нещо съвсем противоположно, защото постоянно изцеждате и нападате половината от вашата държава (Република Сръбска – бел.ред.)“, посочи Вучевич пред журналисти в Белград. „Искате Босна да бъде функционална държава? Моят приятелски, съседски съвет към хората от политическо Сараево е: Прегърнете Република Сръбска, покажете уважение към Република Сръбска и ще ви се върне многократно“.
Международната общност критикува по-рано днес както властите на Република Сръбска за отбелязването на противоконституционния национален празник, така и властите в Сърбия, заради участието на висши сръбски представители в честванията.
На 9 януари 1992 г. босненските сърби обявяват независимост с цел да се присъединят към Сърбия, което предизвиква война, отнела живота на 100 000 души, от тях 11 000 в Сараево, което бе обсадено от босненските сръбски сили в продължение на 43 месеца.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.