На срещата на върха между ЕС и Западните Балкани бе обсъдена перспективата за еврочленството на страните от региона

Лидерите на Европейския съюз се срещнаха днес в Брюксел своите колеги от страните от Западните Балкани за разговори за задълбочаване на връзките, предаде ДПА.
Черна гора иска да се присъедини към ЕС до 2028 г., заяви президентът на страната Яков Милатович при пристигането си на срещата. Целта е „много амбициозна“, но осъществима, каза той и добави, че динамиката е на негова страна. „Ветровете в Брюксел сега се промениха“, каза той. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна накара Брюксел и другите столици в ЕС да осъзнаят, че допускането на нови членове до блока е от решаващо значение за сигурността на ЕС, заяви Милатович.
Черна гора, която започна преговори за присъединяване през 2012 г., е смятана за фаворит сред шестте страни от региона - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - които се стремят да се присъединят към ЕС, посочва ДПА.
Въпреки че подчертаха важността на задълбочаването на връзките с тези страни, ръководителите на ЕС не поеха никакви конкретни ангажименти. Новият първи дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че иска да види „реален напредък“ в разширяването по време на петгодишния си мандат.
Председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и компромиси по откритите въпроси. Това понякога забавя процеса, но винаги сработва, посочи тя. В последните години разширяването се съживи, войната в Украйна ускори процеса. Не е достатъчно вратата на ЕС да стои отворена, заяви председателят на ЕК. По нейните думи в последната година се наблюдава забележителен напредък  от Черна гора и Албания, като ЕС е готов да продължи и преговорите със Сърбия.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща призна, че някои страни, които от години водят преговори за членство, стават все по-нетърпеливи. „Тази вечер разбрахме, че в региона има разочарование“, каза Коща, след което подчерта, че Черна гора и Албания са постигнали „значителен напредък през последната година“.
Брюксел иска да използва членството в ЕС като морков, за да се конкурира с Русия и Китай за икономическо и геополитическо влияние, и се опитва да съживи разширяването, но напредъкът е постепенен и бавен. По-специално ЕС иска страните от Западните Балкани да се присъединят към целите на външната политика на блока, особено в подкрепа на Украйна и западните санкции срещу Русия, посочва ДПА.
„Разширяването е най-важната геополитическа инвестиция в мира, сигурността и просперитета“, заяви Коща.
Сърбия - която има силни исторически връзки с Москва, като същевременно осъжда инвазията ѝ в Украйна - отказа да наложи санкции на Кремъл. Белград също така внася много руски газ. Китайските инвестиции също са важен фактор в региона, където Пекин се бори заедно със САЩ и ЕС за стратегически отношения на фона на глобалните геополитически сътресения, отбелязва ДПА.
В съвместна декларация, приета от лидерите в Брюксел, ЕС се ангажира да разшири сътрудничеството в областта на отбраната, като помогне за защитата на региона от киберзаплахи или чуждестранна намеса, включително руски кампании за дезинформация. Двете страни заявиха също така готовността си да работят заедно за справяне с незаконната миграция чрез съгласуване на визовите политики и борба с трафика на мигранти.
„Европейският съюз вече е най-големият икономически партньор и инвеститор в Западните Балкани. Той е и ще остане най-надеждният партньор и в бъдеще“, добави Коща.ЕС предоставя финансова помощ в размер на 6 млрд. евро под формата на заеми и грантове за региона в периода 2024-2027 г., обвързани с осъществяване на реформи. Освен за стимулиране на икономиките им, средствата трябва да насърчат страните от Западните Балкани да проведат всеобхватни реформи и да гарантират спазването на принципите на правовата държава и основните права.
Няма ограничение за това колко време може да продължи процедурата за присъединяване. Първата страна от Западните Балкани, която се влезе в ЕС, Словения, беше една от 10-те нови членки, които се присъединиха през 2004 г. Хърватия се присъедини през 2013 г.