Над 1200 нарушения са регистрирани в рамките на предизборната кампания в Босна и Херцеговина


Общо 1282 нарушения са регистрирани в рамките на предизборната кампания за общите избори в Босна и Херцеговина, съобщи на сайта си днес неправителствената организация "Под лупа". Нарушенията са били свързани най-често със злоупотреба с обществени средства, нередности във формирането на секционни избирателни комисии и подранила предизборна кампания.
Досега са регистрирани общо 304 случая на нарушения във връзка с формирането на избирателни секционни комисии, като 39 от тях са се отнасяли до подозрения в купуване на места в комисиите. Останалите 265 случая се отнасят до подозрения, че избрани председатели на секционните комисии са били свързани с политически партии.
"Най-сериозно предупреждаваме всички политически субекти и представители на партии, които имат намерение да нарушават изборния процес, че с всички средства ще настояваме да бъдат санкционирани, а изборите на съответните избирателни секции ще бъдат анулирани и повторени след седем дни", подчертаха от организацията.
На общите избори в Босна и Херцеговина на 4 октомври общо 3,4 милиона босненски избиратели ще имат възможност да определят бъдещето на страната си пред избирателните урни. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа - сърби, хървати и бошняци. След избирането на тримата членове на Президентството те го оглавяват на ротационен принцип. Босна също така избира тази неделя и общо над 500 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и за представители в кантоналните парламенти. 
След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.