“Хората, които продават на щандовете, имат различни професии. Те са архитекти, философи, медицински сестри, теолози, инженери. Използват вълна, памук, кожа, стъкло, мед, метал, смола, хартия, камък”, разказва за БТА Лина Пасима - директор на отдел “Музейно образование” в Музея на селянина в Букурещ.
Вниманието на посетителите, които по думите на организаторите са надхвърлили 50 000 души, привлякоха мартеници, направени от копчетата на клавиатура на компютър, миниатюрни книжки, мартеници гривни, тези с морзовата азбука, 3D мартеници и персонализирани мартеници за баби и дядовци. Някои от авторите са използвали за своите произведения снимки и изображения и на своите домашни любимци.
Но каква е историята на мартеницата в Румъния, преди да се превърне в бижу и по-скоро моден аксесоар? Според археологическите открития даките носели мартеници като амулети. Те били под формата на малки речни камъчета, боядисани в бяло и червено, нанизани на конец и носени около врата. Даките вярвали, че те са символ на плодородие и красота. С течение на времето амулетите били изместени от червено-бялата връв.
“Мартеницата - започвайки от стария обичай, който имате и вие в България - е била за защита. Имала магическа, защитна функция. Представлявала обикновен шнур, изработен от червен и бял конец и се закачала на дърво, докато разцъфне, на рогата на животните, на ръката на децата или на врата. Носели я и жените. Слагала се и на хамбарите, за да пази животните и къщата”, обяснява Лина Пасима.
В Румъния днес обичаят се нарича „марцишор” - „малък март”. Символите на пролетта се подаряват на първи март и се носят през целия месец.
“У нас мартеницата е декоративен аксесоар и е дар, който се предлага на дамите, майките, момичетата, колежките, бабите и децата за 1 март”, казва Лина Пасима и допълва, че мъжете и момчетата в Румъния не носят мартеници. Изключения има само в района на Молдова и Буковина.