Новият включен в списъка на ЮНЕСКО албански обект предизвика множество притеснения, свързани с опазването на околната среда

Силен вятър раздухва парчета пластмаса от сметище в река Вьоса в Албания. Няколкостотин метра нагоре по течението голям отводнителен канал изсипва отпадни води в бързотечащата вода. На друго място хора копаят чакъл от речното легло за направата на бетон, което според експерти изменя пътя на реката и дестабилизира бреговете ѝ.
Миналия месец Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обяви долината на река Вьоса в Албания за един от 26-те си нови биосферни резервата, като част от инициатива за това, което нарече в свое изявление, "защита на няколкото най-богати и най-крехки екосистеми на планетата".
На много места долината, която следва течението на реката от Северна Гърция към албанското Адриатическо крайбрежие, покрива критериите за природно богата зона. Тя е дом на видри, застрашени Египетски лешояди и редки растителни видове.
Реката, един от последните непрекъснати водни пътища в Европа, криволичи из клисури на три нива и гола речна долина. През 2023 г. правителството я обяви за национален парк.
Включването в списъка на ЮНЕСКО е благодат за Албания – балканска страна с 2,4-милионно население, която достигна пикове в туризма по крайбрежието и планинските си райони в последните години и цели да се присъедини към Европейския съюз до края на десетилетието.
Но отвъд разкошния пейзаж природозащитници изразяват притеснения за бъдещето.
"Списъци за международно признание като (този на) ЮНЕСКО не решават проблеми", заяви Бесяна Гури от неправителствената природозащитна организация "Люми" (Lumi, "река" на албански – бел. ред.) при едно от посещенията си в долината миналата седмица.
ЮНЕСКО не отговори на исканията на Ройтерс за коментар. В по-ранни доклади Организацията заяви, че ще следва строги критерии, преди да даде на Вьоса статут на биосферен резерват.
Министърът на околната среда на Албания Софян Яупай, който има рамкирано копие от включването на Вьоса в ЮНЕСКО в офиса си, призна за проблемите по време на интервю с Ройтерс. Той заяви, че ръководеното от него министерство планира разходи от над 150 милиона евро за справяне с проблема с отпадните води и премахването на всички сметища.
За много хора вредата вече е сторена. Покрай реката са разположени нефтени кладенци и находища на битум, което според тях рискува по-нататъшното замърсяване на реката. 
Петдесет и пет годишният Агрон Зиа излиза заедно с овцете и козите си миналата седмица, за да погледа речния бряг. Той се насочва към сметището, където вятърът подритва пластмаса, а близките дървета я улавят.
"Когато бях млад, плувахме тук по цяло лято. Боли, когато децата ти не могат да направят (същото) заради отпадните води и боклука", заяви той.
 
Превод от английски: Магдалена Димитрова.