Бечирович отправи призива си по време на кръгла маса на срещата на върха на Европейската политическа общност на тема "Защита и отбрана на демократична Европа". Той заяви, че демократичните институции, свободата и мирът трябва да бъдат защитавани организирано и че Европа не може пасивно да наблюдава атаките срещу демократичните ценности.
По думите му Босна и Херцеговина е изпитала през 90-те години на миналия век колко тежки и продължителни могат да бъдат последиците от посегателствата срещу демокрацията и международното право. Той подчерта, че демокрацията трябва да бъде защитавана не само при военна агресия, но и срещу екстремисти, които подкопават демократичните институции и застрашават конституционния ред.
Бечирович предупреди, че едностранните действия срещу Дейтънското споразумение биха довели до пълна дестабилизация не само на Босна и Херцеговина, но и на целия регион. Според него усилията за дестабилизиране на страната не са спонтанни, а получават политическа, медийна и логистична подкрепа от сили, противопоставящи се на защитата на демократична Европа. Той призова демократичните държави да се противопоставят на тези действия и определи ситуацията като изпитание за европейската достоверност и способност за реакция.
Председателят на босненското президентство заяви още, че за защитата на демократична Европа трябва да допринася и политиката на разширяване на ЕС, тъй като присъединяването на нови членки укрепва колективната сигурност. Босна и Херцеговина остава твърдо ангажирана с Европа на ценностите, правото и мира, заключи той.Също днес бившият върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит заяви по време на дискусия в Берлин, организирана от Европейската академия по повод годишнината от парафирането на Дейтънското мирно споразумение, че политическите промени в Сърбия са намалили възможностите за отделяне на Република Сръбска, но предупреди, че Босна и Херцеговина остава далеч от присъединяване към Европейския съюз, припомня Дойче веле.След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.