Ново социологическо проучване прогнозира оспорвана надпревара между Мирча Джоана и Марчел Чолаку на президентските избори в Румъния

Бившият заместник генерален секретар на НАТО заема първото място в намеренията за вот на президентските избори в Румъния с 21,4 процента, следван само на един процентен пункт разстояние от премиера социалдемократ Марчел Чолаку, който получава 20,3 процента, според проучване на агенция ИНСКОП, цитирано от телевизия Диджи 24.
На трето място е лидерът на опозиционния Съюз за спасение на Румъния (ССР) Елена Ласкони с 14,2 процента, а след нея се нарежда евродепутатката и председател на партия SOS Румъния Диана Шошоака с 13,6 процента, сочат резултатите от анкетата, направена през месец септември по поръчка на Института за свобода и демокрация.
Следват лидерът на националистическия Алианс за обединение на румънците (АУР) Джордже Симион с 12 процента, председателят на Национално-либералната партия (НЛП) Николае Чука със 7,1 процента, независимият кандидат Кристиан Дяконеску с 4,7 процента и лидерът на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) Келемен Хунор с 3,7 процента.
"След официалното потвърждение на кандидатурите на основните играчи, проучването на ИНСКОП Рисърч представя първата "фотография", която измерва намерението за вот на президентските избори в условията на предизборна кампания, като предстои през следващите седмици да проследим и тенденциите", се посочва в съобщение на директора на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Проучването показва още, че около 69 процента от румънците са изразили намерение да гласуват на първия кръг на президентските избори, който ще се състои на 24 ноември.
"По отношение на намеренията за гласуване, забелязваме, че двама кандидати си оспорват първото място - Мирча Джоана и Марчел Чолаку - единствените, които получават резултати над 20 процента и се намират на разстояние 5-7 процентни пункта от Елена Ласкони. (…) Що се отнася до втория кръг, кандидатите, които не се ограничават до определен електорален басейн, а привличат гласове от различни зони, като Мирча Джоана, имат значително по-голям потенциален вот във всички сценарии, в които участват", коментира Щефуряк.
За втория кръг на президентските избори, който ще се състои на 8 декември, анкетата разглежда няколко сценария, като Мирча Джоана, който се кандидатира като независим, би спечелил срещу всеки потенциален опонент.
Ако балотажът е между Марчел Чолаку и Мирча Джоана, бившият заместник генерален секретар на НАТО би получил 47,8 процента, а 34,2 процента биха гласували за настоящия премиер и лидер на Социалдемократическата партия (СДП). 1,8 процента не са решили, 13,9 процента са заявили, че няма да гласуват, а 2,2 процента - че не знаят или не са отговорили. При анкетираните, които са избрали кандидат, съотношението е 58,3 процента за Джоана и 41,7 процента за Чолаку.
При сценария за втори кръг между Джоана и Николае Чука, 50,1 процента биха гласували за бившия заместник генерален секретар на НАТО и бивш лидер на СДП, а 27,9 - за настоящия председател на Сената. 1,3 процента не са решили, 18,4 са заявили, че няма да гласуват, 2,2 процента - че не знаят или не са отговорили. От анкетираните, които са избрали кандидат, 64,2 процента биха гласували за Джоана, а 35,8 за лидера на НЛП. При балотаж между Мирча Джоана и лидера на ССР Елена Ласкони, Джоана би получил 46,9 процента от гласовете на румънците, а Ласкони - 29,2 процента. 1,6 процента не са решили, 19,4 процента са казали, че няма да гласуват, а 2,9 процента не знаят или не са отговорили. Съотношението при анкетираните, които са избрали кандидат, е 61,7 процента за бившия заместник генерален секретар на НАТО и 38,3 процента на лидера на Съюз за спасение на Румъния.
Ако на втория кръг се срещнат Марчел Чолаку и Елена Ласкони, настоящият премиер би спечелил с 43,5 процента спрямо 36,8 процента за Ласкони. 0,7 процента са заявили, че не са решили, 16,6 процента - че няма да гласуват, а 2,4 процента не знаят или не са отговорили. При участниците, които са избрали кандидат, разпределението на намеренията за вот е 54,2 процента за Чолаку и 45,8 процента за Ласкони.
Проучването е осъществено в периода 11-16 септември 2024 г. с участието на 1102 лица над 18 години, а максималната статистическа грешка се оценява на ± 3 процента.